– Наистина ли съм? – попита Джардир.
– Да не мислиш, че е някакво съвпадение, дето Копието на Каджи попадна в ръцете ти точно когато беше в позиция да застанеш начело на Красия? – попита Иневера.
– Съвпадение ли? – попита Джардир. – Не беше. Но ти ме „позиционираш“ вече повече от двайсет години. Демонските зарове изиграха много по-важна роля за възкачването ми, отколкото собствените ми заслуги.
– Демонските зарове ли завладяха сърцата на кхафитите, те ли обединиха народа ни? – попита Иневера. – Демонските зарове ли те накараха да печелиш битка след битка в Лабиринта още преди да си помирисал дори Копието на Каджи? Заради демонските зарове ли потегли сега?
Джардир поклати глава.
– Не, разбира се, че не.
– Всъщност става дума за резбата на Пар’чин в пясъчника – каза Иневера.
– Откъде знаеш за това? – попита Джардир.
Иневера пренебрегна въпроса с махване на ръка.
– Пар’чин беше обирач на гробове, нищо повече. Смел наистина – призна тя и сложи пръст на устните на Джардир, за да изпревари възражението му, – умел и дързък, но крадец.
– Тогава аз какво съм, ако не онзи, който го ограби на свой ред? – попита Джардир.
– Ти си това, което избереш да бъдеш – отвърна Иневера. – Можеш да избереш да спасиш човечеството или да се мръщиш заради миналото, изпускайки шанса пред себе си.
Тя се наведе и го целуна. Целувката беше дълбока и топла, даваше, без да пита, и припомни на Джардир, че дори сега той все още обичаше Иневера.
– Вярвам в теб, дори ти да не си вярваш. Заровете издават волята на Еверам и нито те, нито аз бихме могли да ти помогнем да се издигнеш, ако не вярвахме, че само ти, и никой друг, би могъл да понесеш това бреме. Убийството на Пар’чин беше необходимо зло, като убийството на Амадеверам. Би ги пощадил, ако можеше.
Тя се плъзна в ръцете му, той я прегърна и изведнъж почувства как част от силата му се възвърна. Необходимо зло. Ставаше дума за това в Евджаха, в описа на Каджи за поробването му на северните чини. Всеки убит алагай помагал да се изравнят везните, а Джардир мислеше да ги убие всичките, преди да отиде при Създателя, където делата му щяха да бъдат премерени и осъдени.
* * *
Разузнавачът доведе камилата си до Джардир на белия му кон, спря на уважително разстояние и удари с юмрук по гърдите си.
– Шар’Дама Ка – поздрави го той, – открихме изгубения град. Пясъците са го погълнали почти изцяло, но голяма част от него изглежда невредима. Има няколко кладенеца, които смятаме, че могат да се оправят и използват, но храната и пашата са оскъдни.
Джардир кимна.
– Еверам е запазил свещения град за нас. Изпрати преден отряд да начертае карта на града и да подготви кладенците. Ще заколим добитъка и ще запазим месото, за да спестим от житните запаси.
– Рисковано – каза Абан. – Ако изколим добитъка, няма начин да си го възвърнем.
– Ще трябва да разчитаме на зелените земи да ни изхранят – каза Джардир. – Засега ни трябва колкото се може повече време, за да проучим свещения град.
По-голямата част от хората му се придвижваха бавно и минаха дни, преди да успеят да настигнат разузнавачите, които вече бяха начертали горе-долу подробна карта на разпрострелия се град, въпреки че беше много по-голям от Пустинното копие и имаше възможност да са останали още неразкрити части. Откриха несъответствия между картите на разузнавачите и тези в древните свитъци от Шарик Хора.
– Ще разделим града по племена и ще оставим всеки дамаджи да надзирава разкопките в своята част, съветван от най-учените си дамати и защитници. Разкритите реликви да се описват и да ми се представят всеки ден.
Ашан кимна.
– Така да бъде, Избавителю – каза той и отиде да даде указания на останалите дамаджи.
През тази седмица племената претършуваха древния град, разбиха стени, ограбиха гробници и разрушиха цели участъци от защитени стени и колони. От преминалия оттук Пар’чин почти нямаше следа, но красианците не ги беше грижа за състоянието на града. Навсякъде се трупаха купчини с отпадъци и цели участъци от улици и сгради рухнаха, докато тунелите под тях биваха разравяни.
Всеки следобед дамаджите идваха при Джардир и стоварваха откритията си на високи купчини. Стотици нови защити, много от тях направени, за да раняват демони или за да постигат други магически ефекти. Защитени оръжия и брони, мозайки и рисунки на древни битки, някои дори със самия Каджи.
Всяка нощ те се биеха. Демоните все още нападаха града на рояци и щом слънцето залезеше, хората на Джардир изоставяха работата си и хващаха копието и щита. С мощните защити, изписани по копието дори на най-слабия кха’шарум, алагаите измираха с хиляди и скоро не остана ни един, който да броди из свещените пясъци. Шарумите продължиха да бъдат нащрек, но градът явно бе прочистен – като че ли самият Еверам им даваше знак по колко правилен път са поели.