– Благодаря ти отново, че правиш това, Роджър – каза Лийша.
Сякаш Роджър бе способен да ѝ откаже каквото и да било.
– Една вечеря трудно може да се нарече тежка работа, дори готвенето на майка ти да не понася на ядрони – възрази той.
– За теб може би – отвърна Лийша. – Ако аз се появя сама, тя ще ме тормози, докато не кажа кога ще си намеря съпруг. Като те види, може поне да си скрие рогата. Даже може да ни помисли за двойка и напълно да си затрае.
На Роджър му спря сърцето и я погледна. Надянал жонгльорската си маска – физиономията и гласа, които нямаше да издадат и частица от това, което чувстваше в момента, – той я попита:
– Нямаш нищо против майка ти да ни помисли за двойка?
Лийша се засмя.
– Би било страхотно! Почти всички в града също ще го приемат. Само ти, аз и Арлен ще знаем колко е абсурдно.
Роджър се почувства, сякаш го беше шамаросала, но сърцето му отново заби, а и щом носеше маската си, Лийша нищо не бе забелязала.
– Ще ми се да не го наричаше така – каза Роджър, сменяйки темата.
– Арлен ли? – попита Лийша и Роджър потрепна. – Арлен! Арлен! Арлен! – каза тя през смях. – Това е само името му, Роджър. Няма да се преструвам, че няма такова, колкото и мистериозен да му се иска да изглежда.
– Аз викам да го оставим да изглежда, както си иска – отвърна Роджър. – Арик винаги ми е казвал, че ако репетираш номер, който не мислиш да показваш пред публика, рано или късно публиката ще го види. Нужно е само веднъж да се изпуснеш и името му ще влезе в устите на всички в града.
– И какво от това? – попита Лийша. – На Защитения не му е удобно в града, защото всички се държат странно с него. Ако приз-нае, че има име, нещата могат доста да се променят.
– Не знаеш какво е оставил зад себе си – каза Роджър. – Може някой да пострада, ако името на Защитения излезе наяве, или пък да започнат да го преследват заради някакви неразчистени сметки. Знам какво значи да живееш така, Лийша. Защитения ми спаси живота и ако той не иска името му да се знае, имам предвид, ако иска да забравя, че въобще го знам, така ще бъде, пък дори това да ми коства песента на века.
– Не можеш да забравиш това, което вече си научил – отбеляза Лийша.
– Не всички имат толкова много пространство на горния етаж като теб – каза Роджър, почуквайки слепоочието си. – Някои от нас веднага се пълнят догоре и забравят старите неща, които не им влизат в употреба.
– Това са глупости – възрази Лийша.
Роджър сви рамене.
– Както и да е, де, благодаря ти отново – каза тя. – Около мен е пълно с мъже, готови да се изправят срещу демони заради мен, но няма и един, който да се изправи срещу майка ми.
– Мисля, че Гаред Кътър би сторил и двете – изтъкна Роджър.
Лийша изсумтя.
– Той и майка ми така хубаво са се намерили. Гаред съсипа живота ми, а тя все още иска да му простя и да му родя деца, като че ли новооткритият му талант да избива демони го прави добра партия. Тя не е нищо друго, освен една манипулативна вещица, която трови живота на всички.
– Да, бе! – възкликна Роджър. – Не е толкова зле. Разбереш ли я, лесно ще я накараш да ти ходи по цигулката.
– Подценяваш я – отвърна Лийша. – Мъжете виждат красотата ѝ и отказват да прозрат отвъд нея. Мислиш си, че ти я омайваш, а всъщност тя те е съблазнила, както прави с всички мъже, за да ги настройва след това срещу мен.
– Говориш тъпчиплевели – сопна ѝ се Роджър. – Илона не е някакъв дух, пръкнал се от Ядрото с единствената цел да ти съсипе живота.
– Просто не я познаваш достатъчно добре – каза Лийша.
Роджър поклати глава.
– Арик ме е научил на всичко за жените и той казваше, че тези като майка ти, които в миналото са били много красиви, но годините вече са започнали да им личат, всичките са еднакви. Илона на младини винаги се е намирала в центъра на вниманието и това е единственият начин, по който знае да общува със света. Ти и баща ти си водите дълги разговори за защитаване, в които тя не може да се включи, и това я кара да зажаднее за внимание, пък каквото ще да е то. Накарай я да се почувства център на вниманието и ще те гледа като кученце.
Лийша го погледна за миг и се разсмя гръмогласно.
– Майсторът ти нищо не е разбирал от жени.
– Хич не му личеше – отвърна Роджър, – като се има предвид с каква лекота си лягаше с тях.
Лийша повдигна вежда.
– А с колко си е лягал чиракът му с помощта на гениалните му техники?
Роджър се усмихна.
– Аз за целувки и милувки не разправям, но се обзалагам на едно мливарийско слънце, че ще проработят върху майка ти.