– Дадено.
* * *
– Та значи, търговецът вика на Арик: „Платих ти, за да научиш жена ми да танцува!“ – каза Роджър. – А Арик без капка смущение го поглежда и казва: „Ами така и направих. Аз ли съм виновен, че тя предпочете да караме уроците легнали“.
Илона избухна в смях и разплиска виното си, удряйки чашата в масата. Роджър се присъедини към нея, чукнаха се и пиха.
Лийша им се мръщеше от другия край на масата, където си говореше с баща си. Тя наистина не знаеше кое щеше да ѝ бъде по-противно: да спечели баса с Роджър или да загуби. Може би беше грешка, че го доведе. Вулгарните истории бяха достатъчно гадни, но още по-неприятно беше, че очите на Роджър постоянно прескачаха към деколтето на майка ѝ, макар че не можеше и много да го вини, след като Илона така го бе изложила на показ.
Чиниите вече отдавна бяха ометени. Ърни седеше и прелистваше тефтера, който Лийша му бе донесла, а очите му изглеждаха миниатюрни зад тънките очила с телени рамки, които сякаш никога не слизаха от ръба на носа му. Накрая той изсумтя и го остави настрана за по-късно. Посочи купчината тефтери пред Лийша, подвързани с кожа.
– Остана ми време само за още няколко – каза той. – Изписваш ги по-бързо, отколкото подвързвам.
– Обвинявай чирачките ми – отвърна Лийша и взе металния чайник от огъня. – Правят по три копия на всеки тефтер, който напълня.
– И все пак – каза Ърни. – През целия си живот съм имал само един гримоар за защити и така и не го попълних. А ти колко направи вече? Дузина?
– Седемнайсет – отвърна Лийша, – но вътре има толкова демонология, колкото и защити, а и повечето неща са от Защитения. Само докато препиша защитите по тялото му, свърших няколко тефтера.
– Така ли? – попита Илона, вдигнала поглед. – И колко от тялото му си виждала?
– Майко! – извика Лийша.
– Създателят ми е свидетел, че не бих те съдила – каза Илона. – Има и по-лоши неща от това да родиш дете на Избавителя, пък бил той и чудовище на външен вид. Но най-добре да се захващаш с тая работа, ако си го набелязала. Много по-млади от теб, а и по-плодовити, съвсем скоро ще се втурнат да се съревновават за тази привилегия.
– Той не е Избавителя, мамо – възрази Лийша.
– Много други не биха се съгласили – каза Илона. – Дори Гаред го боготвори.
– А, значи, щом Гаред Кътър си мисли нещо, то трябва да е истина – каза Лийша, вдигнала вежди.
Роджър прошепна нещо в ухото на Илона, тя отново се разсмя и върна вниманието си към него. Лийша въздъхна с облекчение.
– Като стана дума за Защитения – каза Ърни, – той къде е? Смит ми каза, че е идвал друг вестоносец от името на херцога да го вика на аудиенция, но отново го е нямало в деня, когато пристигат пратките.
Лийша сви рамене.
– Съмнявам се, че много го интересува някаква среща с херцога. Той не се смята за един от поданиците на Райнбек.
– Най-добре да му кажеш да си помисли добре – предложи Ърни.
– Хралупата не произвежда толкова дървесина, колкото би трябвало, и Райнбек губи търпение. Ако пренебрегваме вестоносците, това може и да го спре засега, докато пътят е задръстен от сняг и херцогът не може да изпрати порядъчно голям отряд, но дойде ли пролетното топене, той ще иска отговори и уверение, че Хралупата на Избавителя му остава вярна.
– Така ли? – попита Роджър и вдигна очи. – Ако се получат разногласия между Защитения и Райнбек, Хралупата най-вероятно ще застане на страната на Избавителя още в същия миг.
– Да – съгласи се Ърни. – Че и други селца, а сигурно и доста народ в самата крепост Анжие. Защитения само с една дума би могъл да започне гражданска война и ето затова е толкова важно да съобщи намеренията си на Райнбек, преди херцогът да е действал прибързано.
Лийша кимна.
– Ще говоря с него. И аз си имам недовършена работа в Анжие.
– Недовършената ти работа е под полите ти – промърмори Илона. Роджър се задави и от носа му рукна вино. Илона се усмихна самодоволно и отпи от чашата си.
– Аз поне мога да си ги държа около глезените! – сопна ѝ се Лийша.
– Не смей да ми говориш с този тон – каза Илона. – Може да не разбирам нищо от политика или демонология, но знам, че една зима те дели от съдбата на неомъжена старуха, и колкото и ядрони да избиеш, пак ще си отидеш в гроба със съжаление, че не си дала живот на света.
– Аз съм билкарката на града – каза Лийша. – Това, че спасявам онези, които иначе биха умрели, не се брои за даване на живот, така ли?
– Вика спасява животи – каза Илона за една от колегите билкарки на Лийша. – Т’ва хич не ѝ попречи да му отгледа потомство на послушник Джона. Акушерката Дарси също би го направила на мига, стига да си намереше мъж, способен да затвори очи и да остане твърд достатъчно дълго, че да сложи дете в грозната ѝ утроба.