– Госпожице Лийша.
– Кендъл – поздрави я Лийша с усмивка. – Я, да не би да надушвам сладък чай?
Кендъл стана тъмночервена.
– Аз, ами...
Роджър се намръщи.
– Изтичай да си вземеш цигулката, Кендъл.
Той се обърна към Лийша.
– Кендъл ще се пробва тази нощ като солистка.
– Готова ли е за това? – попита Лийша.
Роджър сви рамене.
– Уонда готова ли е да ловува ядрони? Бях по-малък от Кендъл, когато омагьосах първия си демон.
– Нуждата ти е била по-належаща – отбеляза Лийша.
– Безопасно е – увери я Роджър. – Ще съм в готовност да поема нещата, ако се наложи, а жените ще следят положението със заредени лъкове.
Той кимна към края на защитата, където се бяха събрали стрелците в пълен състав, включително и Уонда.
Подготовката започна, като възложиха на стрелците да задържат чиста широка територия извън забраната. След това Роджър преведе цигуларите си през серия силни, дразнещи тонове и изпълни въздуха с атоналната какофония, която ядроните мразеха. Закритият подиум насочваше звука извън забраната, където обикновено се събираха ядрони, понякога на тумби.
Така предпазени, чираците стъклари прескочиха забраната и разпръснаха защитени стъкларии из сечището. Сред тях се намираха огромни листове, издухани бутилки, шишенца, даже стъклена брадва, която сигурно бе отнела седмици за направата и защитаването.
Когато стъклодухачите се върнаха невредими, цигуларите смениха мелодията си. Роджър водеше тона на музиката, а през това време даваше инструкции на останалите. Използваше свирачите, за да усили специалната си магия, докато примамваше демони от гората в сечището. В следващия момент излезе сам от забраната. Призова демоните с музиката си и започна да контролира всяка тяхна крачка, докато не застанаха, както той искаше.
– Кендъл! – извика той, момичето пристъпи напред и засвири. Роджър започна да се отдалечава от ядроните, свирейки все по-тихо, докато не спря съвсем и не остави хипнотизираните демони изцяло под контрола на Кендъл, която пък засвири по-силно и тръгна към тях.
Роджър отиде при Лийша, която чакаше на ръба на забраната.
– Тя наистина е много добра – каза той с гордост. – Демоните я следват като палета и зареждат всичко, което докоснат.
Той беше прав, ядроните се носеха след Кендъл, която стъпваше внимателно из полето. Щом демоните докоснеха стъклото, лумваха сияйни пръски, а издълбаните защити източваха миниатюрна частица от демонската магия и си я присвояваха за други цели.
Ядроните съскаха и драскаха по местата, където са усетили източването. Кендъл се опита да промени мелодията си, за да ги успокои отново, но страхът ѝ си пролича по музиката, защото тя започна да пропуска тонове. Опита се да забърза темпото, за да компенсира, но това само влоши нещата. Демоните тръскаха глави, за да се отърват от опиянението си.
Роджър с бавна стъпка тръгна към нея, навлякъл защитеното си наметало. Имаше достатъчно време да я достигне, преди ядроните наистина да се развилнеят, но Кендъл направи грешна стъпка. Под крака ѝ се строши шише, а стъклата му се врязаха в тънката ѝ кожена подметка. Тя изкрещя и лъкът ѝ простърга по струните.
Ядроните веднага се съвзеха, а магията ѝ бе развалена. Щом доловиха мириса на кръвта ѝ, ноздрите им се разшириха и те се втурнаха към нея с писъци.
Роджър се затича нататък, но тъй като се беше отдалечил доста, за да говори с Лийша, още преди да влезе в обсег, един от ядроните впи ноктите си дълбоко в тялото на Кендъл, придърпа я към себе си и я захапа за рамото с множеството си редове зъби. Кръвта напои роклята ѝ и други демони ѝ се нахвърлиха, готови да се борят един с друг за дял от плячката.
– Стрелци! – отчаяно извика Роджър.
– Ще уцелим Кендъл! – изкрещя Уонда в отговор и Роджър видя, че всички жени стояха със заредени лъкове, но никоя не смееше да рискува и да стреля.
Той засвири на цигулката си мелодия, предназначена да сплаши и отблъсне демоните. Те се разпищяха и прекъснаха атаката си, а Кендъл се строполи на земята, но мирисът на кръв вече се носеше из въздуха и ядроните нямаше да се откажат лесно. Те се разсъскаха и тръгнаха да замахват с нокти, препречвайки пътя на Роджър.
– Кендъл! – извика Роджър. – Кендъл!
Тя надигна немощно глава, докато се опитваше да си поеме дъх, и се пресегна към него с окървавената си ръка.
Изведнъж край Роджър профуча огромна фигура, която едва не го събори. Той вдигна поглед и видя как Гаред се метна върху дървесен демон, с който повали и втори. Двата ядрона се оказаха на земята под огромната маса на едрия дървар, чиито ръкавици залумтяха, щом започна да налага демона, върху който се бе приземил. Когато другият се съвзе, Гаред вече беше на крака, но ядронът бързо се хвърли към него и го захапа здраво за ръката.