Гаред изкрещя и с другата хвана демона за чатала. Стегна мощните си ръце, вдигна огромния дървесен демон и го използва за таран, който събори събратята на изчадието. Прекатури се на земята заедно с демоните, но в същия момент към тях се втурнаха други дървари, които съсякоха повалените същества със защитените си брадви.
Тъй като насред врявата нямаше да има полза от цигулката му, Роджър изтича при Кендъл и я заметна с наметалото си, оцап-вайки го с кръв. Кендъл немощно промълви нещо с дрезгав глас, докато той се мъчеше да я вдигне. Суматохата обаче беше привлякла още демони от гората и те прииждаха по-бързо, отколкото стрелците ги избиваха.
Гаред, стиснал по брадва с всяка длан и с кървяща ръка, си разсече път до тях двамата. Пусна оръжията и пое Кендъл като перце. Стрелците и дърварите му пазеха гърба, докато той тичаше с нея към лечебницата.
* * *
– Трябва ми кръвен донор! – извика Лийша веднага щом Гаред нахлу с ритник в лечебницата. Сложиха Кендъл на легло, а чирачките се втурнаха да носят инструментите на Лийша.
– Аз ще бъда – заяви Роджър, докато навиваше ръкава си.
– Провери дали пасва – заръча Лийша на Вика и започна да си мие ръцете. Вика бързо взе проба от Роджър, докато Дарси се опитваше да прегледа ръката на Гаред.
– Безпокой се за тежко ранените – каза Гаред и се дръпна. Посочи вратата, през която внасяха други пострадали дървари.
Работата на билкарките се развъртя като кървава вихрушка. Лийша два часа ряза, пристяга и ши Кендъл, докато Роджър наблюдаваше отстрани, замаян от кръвопреливането.
Накрая Лийша спря и избърса потта от челото си с кървава ръка.
– Ще се оправи ли? – попита Роджър.
Лийша въздъхна.
– Ще живее. Гаред, дай сега да ти погледна ръката.
– Някаква драскотина – каза Гаред.
Лийша секна импулса си да го погледне ядно, припомняйки си колко смело бе постъпил, но колкото и да се опитваше, не можеше да забрави лъжите му, които едва не съсипаха живота ѝ, нито пък зверски пребитите мъже, които бе хванал да си говорят с нея, след като бе развалила годежа си с него.
– Ухапал те е демон, Гар – каза тя. – Остави ръката да гнояса и ще я отрежа още преди да се усетиш. Идвай насам.
Гаред изръмжа, но отстъпи.
– Не е толкова зле – отбеляза Лийша, след като проми раната с тинктура от прасекоренче. Тъй като все още беше зареден с поетата магия, почистените рани от острите зъби на демона вече се затваряха. Тя превърза ръката му с чиста марля, а после извика Роджър настрана.
– Казах ти, че Кендъл не е готова за солистка! – гневно прошепна тя.
– Мислех си, че... – започна Роджър.
– Въобще не си мислел – сряза го Лийша. – Изфука се и това едва не коства живота на момичето! Това не е игра, Роджър!
– Знам, че не е игра! – сопна ѝ се Роджър.
– Тогава не се дръж, сякаш е – отвърна Лийша.
Роджър се намръщи.
– Не всички сме съвършени като теб, Лийша.
Очите му пламтяха, но Лийша прозря през тях болката, която криеха.
– Ела в кабинета ми – каза тя и го хвана над лакътя. Роджър си отскубна ръката, но все пак последва Лийша до кабинета ѝ. Тя му наля чаша твърд алкохол, който беше май повече антисептично средство, отколкото питие.
– Извинявай – каза тя. – Беше ми притъмняло.
Роджър, изглежда, се отпусна, просна се на стол и пресуши чашата на една глътка.
– Напротив, беше – каза той. – Аз съм самозванец.
– Глупости – отвърна Лийша. – Всички грешим.
– Аз не съм сгрешил – каза Роджър. – Аз излъгах. Излъгах, като казах, че мога да науча и други да омагьосват демони, а всъщност дори аз не знам как го правя. По същия начин излъгах и теб още миналата година, като ти обещах, че с мен ще стигнеш невредима дотук от Анжие. По същия начин се оправях в селцата след смърт-та на Арик и така влязох в Гилдията на жонгльорите. Изглежда, ме бива само в лъжите.
– Но защо? – попита Лийша.
Роджър сви рамене.
– Все си повтарям, че да се преструваш на някой е същото, като да си този някой. Мисля си, че ако се престоря на толкова велик, колкото сте вие със Защитения, ще бъда такъв.
Лийша го погледна учудено.
– Няма нищо велико в мен, Роджър. Знаеш го по-добре от всеки.
Но Роджър се изсмя.
– Ти дори не го виждаш! – извика той. – От колибата ти се изливат огромни количества оръжия и защити, а болните и ранените оздравяват само като махнеш с ръка. Единственото, което ми се отдава, е да си свиря на цигулчицата, а дори тогава не мога да спася и един живот. Ти и Защитения сте станали истински великани, докато аз прекарвам месеци наред в обучаване на чираци, които накрая ги бива само да свирят на селски забави и толкова.