– Недей да подценяваш радостта, която ти и твоите чираци сте донесли на едно градче, изложено на такива трудности – каза Лийша.
Роджър сви рамене.
– Не е нещо, което не би могло да се постигне и с буре пиво.
Лийша пое ръцете му в своите.
– Не ставай смешен. Твоята магия е също толкова силна, колкото Арленовата или моята. Самият факт, че ти е толкова трудно да я предадеш на останалите, е още едно доказателство колко необикновен си всъщност.
Тя се засмя тъжно.
– А и колкото и да раста, винаги ще имам майка, която да ме кастри.
* * *
Нощта беше безлунна и там, където Лийша и Роджър вървяха, далеч от сиянието на великозащитата, цареше почти непрогледен мрак. Лийша крачеше с дълга тояга, на чийто край бе вързано шише с химикали, огряващо пътя им със свиреп плам. Шишето и тоягата бяха защитени с непрозрими защити. Ядроните виждаха светлината, но не можеха да намерят източника ѝ, също както не виждаха двамата под защитените им наметала.
– Не разбирам защо не се срещнахме в градчето – промърмори Роджър. – Той може би не усеща студа, но аз – да.
– Някои неща най-добре се казват насаме – отвърна Лийша, – а около него обикновено се събира цяла тълпа.
Защитения ги чакаше на магическата пътека за колибата на Лийша. Грамадният му черен жребец на име Здрачен танцьор носеше цялостна броня с рога и почти не се виждаше в мрака. Защитения беше само по препаска, а татуираната му кожа посрещаше студа на голо.
– Закъсняхте – отбеляза той.
– Проблеми в лечебницата – отвърна Лийша. – Имаше инцидент, докато зареждахме стъкларията. Защо не си носиш наметалото? – попита Лийша с най-небрежния тон, който можа да постигне, въпреки че не можеше да не се почувства обидена, след като беше прекарала толкова много часове в бродиране, а не го бе видяла и веднъж да сложи пелерината, освен онзи път, когато сама му я наметна през раменете, за да види дали му е по мярка.
– В дисагите ми е – отвърна Защитения. – Не се крия от ядрони. Ако искат да ме нападат, нека. Светът няма да спре, ако измрат още няколко.
Завързаха Здрачен танцьор за един кол на двора и влязоха. Лийша извади кибритена клечка от престилката си и запали огън, напълни чайника и го закачи над пламъка.
– Как върви с магическите ти цигулари? – попита Защитения Роджър.
– Страхувам се, че са повече цигулари, отколкото магьосници – отвърна Роджър. – Не са готови.
Защитения се намръщи.
– Патрулите на дърварите ще са по-сигурни, ако има цигулар, който да контролира чувствата на демоните.
– Мога да ходя с тях – каза Роджър. – Наметката ще ме пази.
Защитения поклати глава.
– Трябваш ми, за да ги обучиш.
Роджър изпъшка и хвърли един поглед към Лийша.
– Ще направя каквото мога.
– А Хралупата? – попита Защитения, когато Лийша се присъедини към тях на масата.
– Бързо се разраства – отвърна тя. – Вече имаме двойно повече хора, отколкото бяха преди заразата миналата година, а с всеки изминал ден прииждат нови и нови. Вярно, че планирахме градчето да поема повече хора, но не чак толкова.
Защитения кимна.
– Освен да възложим на дърварите да очистят още земя и да направим нова великозащита.
– И без това ни трябва дървесината – съгласи се Лийша. – Нищо не сме изпращали на херцог Райнбек повече от година.
– Наложи се да построим града наново – отбеляза Защитения.
Лийша сви рамене.
– Може би ти ще искаш да обясниш това на херцога. Пратил е нов вестоносец да те вика на аудиенция. Страхуват се от теб и от плановете ти за Хралупата.
Защитения поклати глава.
– Ник’ви планове нямам, освен да опазя Хралупата от ядроните. Стане ли, изчезвам.
– Ами Великата война срещу демонския род? – попита Роджър. – Ти трябва да поведеш хората.
– По ядроните, момче, аз да не съм ти проклетият Избавител! – изръмжа Защитения. – Не живеем в някаква измислица от пастирския Канон и аз не съм пратен от небето да обединя човечеството. Аз съм просто Арлен Бейлс от Потока на Тибит, едно глупаво момче с повече късмет, отколкото е заслужил, и то най-вече лош.
– Но друг такъв няма! – каза Роджър. – Ако ти не поведеш войната, кой ще го направи?
Защитения сви рамене.