– Не може да е само от татуировките – каза тя, връщайки се към основната им тема. – Няма логика. – Тя погледна Защитения. – Искам гримоарите ти. До един. Всичко, което уча от теб, е прецедено през твоите си разбирания. Трябва ми изходният материал, за да разбера какво го е причинило.
– Не са у мен – каза Защитения.
– Тогава ще идем при тях – заяви Лийша. – Къде са?
– Най-близкото ми скривалище е в Анжие – отвърна Защитения. – Но имам и други в Лактън и в Красианската пустиня.
– Анжие става идеално – рече Лийша. – Тъкмо имам недовършена работа с госпожа Джизел, а пък ти, предполагам, ще успееш, докато сме там, да увериш херцога, че не преследваш короната му.
– Сигурно ще мога да помогна за това – каза Роджър. – Израснах в двореца на Райнбек, докато Арик му беше пратеник. Ще посетя Гилдията на жонгльорите и току-виж съм наел истински учители за моите чираци.
– Добре – съгласи се Защитения. – Тръгваме, щом снегът започ-не да се топи.
* * *
Широките криле на мимика погълнаха километрите, но ядронският княз ненавиждаше ярката повърхност на земята и на два пъти се подслоняваше в Ядрото, излизайки само в най-мрачните часове на нощта. Бе настъпила нощта след новолунието, ала дори лъчистото влияние на тъничкия сърп беше прекалено силно за ядронските му очи. Прибереше ли се в Ядрото, не излизаше, докато проклетото кълбо не израснеше и не намалееше отново.
Великозащитата на Хралупата на Избавителя се яви под краката му, а откраднатата ѝ магия сияеше като сигнален огън. Мисловният демон изсъска при вида ѝ и челото му запулсира, изпращайки картината на стотици километри на юг, за да отекне в ума на брат му само след секунди.
Отговорът дойде мигновено – черепът на демона изкънтя от безсилието на брат му.
Мимикът се приземи безшумно и мисловният демон слезе от гърба му. Крилата на мимика изчезнаха веднага и той се превърна в пъргав огнен демон, който се стрелна напред към градчето, за да се увери, че пътят на ядронския княз е чист.
Великозащитата беше прекалено голяма, за да бъде разрушена, а със силата ѝ не можеше да се пребори дори ядронският княз. Демонът виждаше насъбралата се енергия, блещукаща из градчето – стена, по-здрава от камък. Той се пресегна с мислите си, а меките възелчета на черепа му запулсираха, докато се опитваше да докосне умовете на тези вътре, но чистата концентрация на енергия препречваше пътя дори за мисловно внедряване.
Демонът обиколи града, обръщайки специално внимание на терена около криволиците на защитата. Тя беше здрава, а слабите ѝ страни – малко, и нямаше да им е лесно да се възползват дори от тях. От дърветата се стекоха търтеи, привлечени от присъствието на ядронския княз, но с една мисъл бяха отпъдени.
Демонът си намери място, където две човешки женски стояха на ръба на защитата с примитивни оръжия в ръце. Демонът се заслуша внимателно в сумтежите и пищенията им, за да чуе определена интонация, която да подскаже обръщение. Скоро се появи и женските се сграбчиха една друга, преди да се разделят, и тръгнаха по края на защитата в различни посоки, с оръжия в готовност.
Мисловният демон изтича пред по-възрастната от двете и я изчака на усамотено място да се появи отново. Направи знак на мимика и слугата му се изду, а люспите му се стопиха. На тяхно място се появи розова кожа и външните покривала на добитъка от повърхността.
В момента, в който по-възрастната женска приближи, мимикът падна на земята в сенките точно пред забраната. Извика името ѝ, а гласът му, както и формата бяха досущ като тези на по-младата.
– Мала!
– Уонда? – извика нарочената му жертва.
Тя се заоглежда наоколо, но след като не видя никакви демони, изтича при съществото, което бе взела за приятелката си.
– Току-що се разделихме! Как успя да стигнеш до тук?
Мисловният демон излезе напред иззад едно дърво. Женската ахна и вдигна лъка си. Възелчетата по черепа на ядронския княз затрепкаха леко и женската се вкочани, а ръцете ѝ свалиха лъка против волята ѝ. Мисловният демон приближи и женската му подаде стрелящото оръжие, което бе възнамерявала да използва, за да го разгледа.
Защитите по оръжието имаха огромна мощ. Мисловният демон усещаше как теглят дори собствената му силна магия. Размаха ноктестата си ръка пред тях и с почуда видя, че засветиха, въпреки че кожата му все още бе на сантиметри разстояние.
Демонският княз проучи из основи ума на жертвата си и разгледа образите и спомените, както някой би разровил стар сандък. Научи много. Прекалено много, за да реши как да действа, без да го обмисли по-обстойно.