– Не може ли друг да се захване? – попита Харл с кисела физиономия, докато дялаше края на защитен стълб. – Фърнан млади е почти мъж.
Фърнан млади беше синът на Кенър, кръстен на дядо си.
– Фърни е само на дванайсет, Харл – каза Люсик. – Не можем да му поверим пивоварната.
– Ами сестра ти? – настоя Харл. – Тя се ожени за онуй рибарче преди няколко лета.
– Джаш – подсказа му Коуби.
– Той е рибар – каза Люсик. – Дори да може да чисти и корми риба, от пивоварство хич не отбира. – той погледна към Коуби. – Без да се обиждаш.
– Не се обиждам – отвърна Коуби. – И без това Джаш е склонен да пие повече, отколкото вари.
– Виж ти, кой говори – сопна му се Харл. – Както чувам, Шопара те е направил вестоносче, тъй кат’ си нямал как да си върнеш кредитите за бира.
– Ти си бил голям куражлия бе, дядка – рече Коуби и тръгна да се изправя. Същевременно стана и Харл и насочи към него дългия си ловджийски нож.
– Ако си знаеш интереса, момко, веднага ше си седнеш на проклетия стол – изръмжа той.
– По ядроните! – извика Люсик и удари по масата с две ръце.
И двамата го погледнаха стъписани, а Люсик им отвърна със свирепото си изражение. На размери бе същият като Коуби, а сега беше почервенял от гняв. Те си седнаха обратно, а Харл отново хвана края на стълба си и го задяла гневно.
– Значи просто ей така ше станеш и ше ни изоставиш – рече Харл. – Ами фермата?
– За това лято свършихме с посевите – отвърна Люсик. – С Рена ще можете да плевите и да поддържате защитените стълбове, докато дойде жътва, а аз и момчетата ще се върнем за това. Че и Фърни.
– А догодина? – попита Харл.
Люсик сви рамене.
– Не зная. Може всички да дойдем да посеем, а и току-виж се окаже, че мога да прежаля едно от момчетата за през лятото.
– А аз си мислех, че сме семейство, момче – каза Харл и се изплю на пода, – но изглежда, в душата си винаги си си бил един Богин.
Той се дръпна назад от масата.
– Прави к’вото щеш. Взимай дъщерите ми, внуците ми. Само не очаквай да те потупам по рамото по тоя повод.
– Харл – понечи да каже Люсик, но старецът му махна да си мълчи, с тежка стъпка се понесе към другата стая и затръшна вратата.
Бени сложи ръка върху свития юмрук на Люсик.
– Той не искаше да каже това.
– Ох, Бен – тъжно каза той и сложи свободната си ръка върху нейната, – разбира се, че искаше.
– Хайде – каза Рена, хвана Коуби над лакътя и го издърпа от мястото му. – Да ги оставим на спокойствие и да ти намерим одеяла и някое чисто кътче в обора.
Коуби кимна и я последва зад завесата.
– Баща ти винаги ли е такъв? – попита той, след като излязоха от къщата.
– Даже го прие по-добре, отколкото очаквах – отвърна Рена, взе метла и замете едно от празните отделения.
Слънцето вече беше залязло и отвън се чуваха писъци, придружени от лумтенето на защитите, които демоните изпробваха. Животните бяха свикнали с шума, но все пак се поместваха нервно, тъй като инстинктът им подсказваше какво би станало, ако защитите не удържат.
– Люсик току-що загуби баща си – продължи Коуби. – Ще речеш, че Харл би проявил малко разбиране.
Рена поклати глава.
– Не и баща ми. Не го е грижа за ничии нужди, освен за неговите собствени. – тя прехапа устна, припомняйки си как бяха нещата, преди да дойде Люсик.
* * *
След като Коуби бе настанен благополучно в обора, Рена се върна в къщата и намери Люсик в общата стая да обяснява ситуацията на момчетата. Тя се промъкна тихо покрай тях и отиде в стаята на Бени, където я завари да сгъва дрехи и да опакова малкото си вещи.
– Вземи ме с теб – безцеремонно каза Рена.
– Какво? – попита Бени с почуда.
– Не искам да оставам сама с него – отвърна Рена. – Не мога.
– Рена, за какво... – започна Бени, но Рена я сграбчи за раменете.
– Не се прави, че не знаеш за какво говоря! – сопна ѝ се тя. – Ти знаеш какъв беше, преди да дойде Люсик.
Бени изшътка, отдръпна се и отиде да затвори вратата.
– Ти пък какво знаеш за това? – попита тя с рязък шепот. – Ти винаги си била бебчето. Не ти се е налагало да търпиш...
Тя се спря, а физиономията ѝ се изкриви от гняв и срам. Рена погледна многозначително към пазвата си.
– Аз вече не съм бебе, Бени.
– Тогава си пристегни гърдите – отвърна Бени. – Спри да се разхождаш по онази парцалива риза. Не му давай причина да те забележи.
– Това няма да го спре и ти го знаеш – каза Рена.