– Аз... Аз никога не съм... – запелтечи Коуби, но тя сложи пръст на устата му, за да го накара да замълчи, и го потопи в себе си.
Коуби отметна глава назад от удоволствие и Рена се усмихна. Не беше като с Харл, грубо и безчувствено. Беше както би трябвало да бъде. Тя обсипваше лицето на Коуби с целувки, докато се надигаше и отпускаше, а бродещите му ръце по тялото ѝ ѝ доставиха ново удоволствие.
– Обичам те – прошепна той и изхвърли семето си в нея. Тя изстена и го целуна. Те останаха за кратко в тази топла, сияеща прегръдка, а после се изправиха и си наместиха дрехите. Рена погледна предпазливо иззад ъгъла на обора, но баща ѝ го нямаше.
– Баща ми тръгва рано за нивата – каза Рена. – Точно след закуска. Ако дойдеш тогава, него няма да го има до обяд.
– Ще сме в Свещения дом още преди да е разбрал, че си изчезнала – увери я Коуби и я притисна към себе си. – Стегни си багажа тая вечер, да е готов. Ще дойда възможно най-рано.
– Няма какво да стягам – каза Рена. – Нямам зестра освен себе си, но обещавам да бъда добра съпруга. Мога да готвя, да защитавам, да се грижа за дома ти...
Коуби се засмя и я целуна.
– Не ща ник’ва зестра. Само теб.
* * *
Рена скри огърлицата в джоба на престилката си и се държа послушно през останалата част на деня и нощта, като не даде никакъв повод на баща си да се усъмни в нея. Истина беше, че нямаше багаж за стягане, но отиде при всяко едно от своите приятелчета животни, за да им прошепне по едно сбогом. Плака заради Госпожица Драс и котенцата, които никога нямаше да види.
– Ти ще станеш Госпожа Драс, щом се появяват малките – промълви Рена, – дори онзи раиран безделник да не ти помага в отглеждането им.
Рена огледа животните в помещението и откри вероятния баща.
– Добре да се грижиш за котенцата си – предупреди го тя с тих глас, за да не чуе баща ѝ, – или ще се върна и ще те хвърля във водното корито.
Лежа будна цяла нощ, докато Харл хъркаше до нея, и още преди да проникне първият слънчев лъч през капаците, вече бе сложила кашата на огъня и бе отишла до кокошарника в обора, за да събере яйцата. Свърши останалата част от сутрешната си къщна работа с ясното съзнание, че всичко това ѝ е за последно, а докато се трудеше, не спираше да поглежда към пътя нагоре.
Не ѝ се наложи да чака дълго. В далечината се чу препускане, но заглъхна, преди да се приближи прекалено много. Скоро след това Коуби пристигна от завоя по пътя, потен и задъхан.
– Препусках през целия път – каза той и я целуна. – Нямах търпение да те видя.
Шишарка имаше нужда от почивка и Коуби я върза зад обора, а Рена извади вода от кладенеца. Кобилата запи жадно, след което запаса трева, докато двамата се хвърлиха в обятията си. Не след дълго Рена вече се беше навела, подпирайки се на стената на обора с поли набрани на кръста.
И точно там ги завари Харл.
– Знаех си! – извика той и замахна здраво с вилата си към главата на Коуби. Дръжката го удари по слепоочието и го запрати настрана.
– Коуби! – извика Рена, дотича при него и го хвана в ръцете си, докато той се опитваше да се изправи.
– Усетих, че нещо ста’а, момиче, кат’ те видях да цивриш зарад’ котките – каза Харл. – Да не мислиш, че баща ти е нек’ъв идиот?
– Не ме интересува! – извика Рена. – Ние с Коуби сме влюбени и аз си тръгвам заедно с него!
– Ядроните да ме вземат, ако стане – каза Харл и я сграбчи над лакътя. – Веднага си завличай задника в къщата, ако ти е мила кожата!
Но месестата ръка на Коуби улови китката на Харл, извъртя я и я издърпа от Рена.
– Съжалявам – каза той, – но няма да ви позволя да направите т’ва.
Харл се обърна към него и изсумтя.
– Е, момче, да не ка’еш после, че не си си го изпросил – каза той и ритна Коуби силно в чатала.
Панталоните му все още бяха набрани около глезените и Коуби нямаше никаква защита от тежкия ботуш на Харл. Той се срина на пода, стискайки се между краката. Харл блъсна Рена на земята и надигна вилата, за да нанесе няколко безмилостни удара по Коуби, който лежеше беззащитен.
– Гледай ти какъв побойник – изсъска Харл. – Бас ловя, че през живота си не си бил в истински бой.
Коуби пусна чатала си и се опита да се разкара от пътя, но панталоните му все още бяха на възел и го спъваха, докато той крещеше след всеки удар.
Накрая, когато падна окървавен на земята, останал без дъх, Харл заби вилата в калта и извади дългия си нож от канията на колана си.
– Казах ти к’во ше напра’я, ако пак те фана с дъщеря ми – каза той, приближавайки се. – Кажи сбогом на топките си, момче.
Коуби се изцъкли от ужас.
– Не! – извика Рена, хвърли се на гърба на Харл и го омота с ръце и крака. – Бягай, Коуби! Бягай!