Харл изкрещя и двамата се сборичкаха. През целия си живот Рена бе вършила тежка работа и сега бе силна, но Харл се завъртя и я ритна, запращайки я право в стената на обора. Така ѝ изкара въздуха и още преди тя да успее да си поеме нов дъх, баща ѝ я блъсна отново. И отново. Захватът ѝ се отпусна, той я хвана за ръката и я преметна на земята.
При удара болката избухна в Рена, но дори през замъгления си поглед тя видя как Коуби си вдига панталона и скача на коня си. Преди Харл да успее да си вземе вилата, той вече беше сритал Шишарка в хълбоците и препускаше надолу по пътя.
– За последен път те предупреждавам, момче! Стой далече от дъщеря ми или ня’а ти оставя и сантиметър, за да пикаеш.
– А на теб, момиченце – каза Харл, – вече ти обясних к’во пра’им тука на уличниците!
Той хвана Рена за косата и я завлече към къщата. Тя се разкрещя от болка, но все още беше зашеметена и не можа да направи нищо друго, освен да се запрепъва след него.
На половината път през двора тя осъзна, че въобще не вървяха към къщата. Харл я водеше към външния нужник.
– Не! – извика тя, пое болката от дърпането на косата си, заби крака в земята и се задърпа в другата посока. – Създателю, моля те! Не!
– Мислиш, че Създателят ще ти помогне, въпреки че прегрешаваш посред бял ден, тъй ли, момиче? – попита Харл. – Аз Му върша ядронската работа!
Той дръпна здраво и отново я повлече.
– Татко! Моля те! – проплака тя. – Обещавам да бъда послушна!
– Това обещание и преди сме го чували, момиче, и гле’й къде ни докара – отвърна Харл. – Тря’аше да го напра’я веднага, да съм сигурен, че ме вземаш на сериозно.
Той я блъсна здраво и Рена се стовари право върху пейката във външния нужник и си изкриви гърба. Тя пренебрегна болката и се хвърли напред, за да избяга, но Харл я удари с юмрук в лицето и всичко потъна в мрак.
* * *
Няколко часа по-късно Рена се съвзе. Отначало не знаеше къде се намира, но паренето в гърба ѝ от удара в пейката и болката, която я заслепи, щом размърда лицето си, ѝ припомниха всичко. Тя отвори очи с ужас.
Харл я чу да крещи и да блъска по вратата, отиде при нея и почука отривисто с костената дръжка на ножа по стената.
– Я тихо там! Т’ва е за твое добро!
Рена пренебрегна думите му и продължи да крещи и да рита по вратата.
– На твое място не бих правил така – каза Харл достатъчно силно, за да го чуе въпреки гюрултията. – Тея дъски и така са си достатъчно стари, а след залез на теб ще ти трябват здрави и читави. Продължа’ай да риташ и ще разместиш защитите.
Рена се укроти на мига.
– Моля те – проплака тя през вратата. – Не ме оставяй навън през нощта! Ще бъда послушна!
– Ядронски си права – каза Харл. – След тая нощ сама ще изгониш онова момче, ако дойде да те вика!
* * *
В малкия нужник беше горещо, а във въздуха се носеше гъстата смрад на изпражнения. Имаше отдушник, но Рена не смееше да го отвори от страх да не направи дупка в защитната мрежа. Мухи жужаха шумно над кацата за отпадъци под нескопосаната пейка.
Рена наблюдаваше през пролуките в дъските как светлината избледнява със залеза на слънцето. Тя продължаваше да се надява, да се моли Харл да се върне и да излезе, че е искал само да я сплаши, но когато и последната мъжделива светлина отмря, така стана и с надеждите ѝ. Отвън започнаха да се надигат ядроните. Тя бръкна в джоба на престилката си и стисна за кураж гладките камъчета на огърлицата от Коуби.
Демоните се материализираха безшумно. Горещината от деня се издигаше над земята и според хорските приказки именно тя пренасяше демоните от Ядрото, а мъглявите им форми ей сега щяха да образуват нокти, люспи и зъби като бръсначи. Рена усещаше как сърцето ѝ препуска в гърдите.
Пред вратата на нужника се чу сумтене. Рена замръзна и прехапа устна от страх, а насред тишината от своята неподвижност успя да долови шума на нокти, ровещи в пръстта на двора, както и бързите вдишвания на ядрон, усетил острия мирис на страха ѝ.
Изведнъж демонът пропищя и се блъсна в защитите. Магията лумна с толкова ярка светлина, която влезе през процепите между дъските и освети нужника отвътре. Рена изпищя така силно, че се почувства, сякаш гърлото ѝ ще се пръсне.
Защитите удържаха, но демонът не се спря. Чу се пляскане на кожести криле и от покрива дойде ново магическо припламване. Целият нужник се разтресе от удара и Рена изкрещя отново, а по нея се посипаха разместени от сблъсъка прахоляк и кал.
Въздушният демон не спираше да опитва, пищейки гневно срещу плячката, която бе толкова близо и същевременно толкова далече. Защитите всеки път отблъскваха демона, но тласъците разтърсваха нужника и старите дъски се противяха, скърцайки. Колко удара можеха да издържат?