– Направих грешката да остана през зимата в Райзън – отбеляза Марик. – Обикновено е добра идея. На юг студът не жили толкова силно.
Той се изхили безрадостно.
– Ама не и тая година.
– Щом не е заради демоните, какво се е случило тогава? – попита Лийша.
– Красианци – отвърна Марик и се изплю в снега. – Изглежда, на пустинните плъхове им е писнало да ядат пясък и са решили да погнат цивилизованите хора.
Лийша се обърна към Роджър.
– Намери Арлен – промърмори тя. – Кажи му да дойде на тайна среща в задната стаичка в „Хана на Смит“. Тръгвай веднага.
Роджър кимна и се изпари.
– Дарси, Вика – засуети се Лийша, – кажете на чирачките да разделят пострадалите и да ги пращат поред в лечебницата според сериозността на раните им.
Двете билкарки кимнаха и се втурнаха да изпълняват.
– Джона – каза Лийша, – накарай последователите си да вземат носилки от лечебницата и да помогнат на чирачките.
Джона се поклони и тръгна.
След като видяха, че Лийша дава указания, и други тръгнаха към нея. Дори Смит, градският говорител и ханджия, чакаше да чуе наставленията ѝ.
– Можем да задържим храната още малко – каза му Лийша, – но тези хора се нуждаят незабавно от вода и топъл подслон. Издигни сватбените шатри и всички палатки, които намериш, а видиш ли свободна ръка, впрегни я да носи вода. Ако не идва достатъчно бързо от кладенците и потоците, слагай казани на огъня и ги пълни със сняг.
– Ще имам грижата – каза Смит.
– Откога цялата Хралупа скача по твое разпореждане? – попита ухилен Марик.
Лийша го погледна.
– Сега трябва да се погрижа за ранените, майстор Марик, но когато свърша, ще имам да ти задавам много въпроси.
– На твое разположение съм – отвърна Марик и се поклони.
– Благодаря ти – отвърна Лийша. – Ще помогнеш също, ако успееш да събереш другите водачи от групата ти, които биха могли да допринесат за разказа.
– Разбира се – каза Марик.
– Ще ги настаня в хана – предложи Стефни, жената на Смит. – Студено пиво и някой залък със сигурност ще ви бъдат от полза – обърна се тя към вестоносеца.
– Повече, отколкото си мислиш – отвърна Марик.
* * *
Наместваха се счупени кости и се лекуваха инфекции, много от които бяха причинени от спукани и нелекувани пришки по краката, тъй като хората бяха прекарали повече от седмица на път с ясното съзнание, че който изостане, го чака почти сигурна смърт. Не бяха малко тези от пътниците, които имаха и рани от ядрони, защото се бяха наблъсквали в зле затворени кръгове. Истинско чудо беше, че изобщо някакви хора са стигнали до Хралупата на Избавителя. Лийша разбра от разказите им, че много не са успели.
Сред бежанците имаше няколко билкарки, различни по ниво на уменията, и след един бърз преглед на състоянието им Лийша ги впрегна на работа. Нито една от жените не се оплака – такава беше съдбата на билкарките, да пренебрегват собствените си нужди заради тези на поверениците си.
– Никога нямаше да успеем, ако не беше вестоносецът Марик – рече една жена, докато Лийша обработваше измръзналите ѝ пръс-ти. – Всеки ден избързваше напред с коня си и защитаваше лагери, където да нощуваме всичките, като дойдат ядроните. Ня’аше да изкараме и една нощ без него. Даже с лъка си отстрелваше елени и ни ги оставяше на пътя.
Докато Роджър се появи отново, най-сериозните рани вече бяха обгрижени. Лийша остави лечебницата под надзора на Дарси и Вика и го заведе в служебната си стая.
Щом се затвори вратата зад тях, раменете на Лийша се отпуснаха пред Роджър и тя най-накрая си позволи да покаже колко е изтощена. Беше късен следобед, а тя бе работила часове наред без почивка, беше лекувала пациенти и бе отговаряла на въпросите както на чирачки, така и на по-възрастните граждани. След няколко кратки часа вече щеше да се е стъмнило.
– Трябва да си починеш – каза Роджър, но Лийша поклати глава, напълни тас с вода и си наплиска лицето.
– Сега няма време за това – каза тя. – Намерихме ли подслон за всички?
– Едвам-едвам – отвърна Роджър. – Във всеки случай бежанците са повече от цялото население на Хралупата на Избавителя, умножено по две, а не се съмнявам, че утре ще пристигнат още. Хората са отворили домовете си за тях, но по пейките на пастир Джона в Свещения дом все още някои спят седнали, само и само да имат покрив над главата. Ако продължат по този начин, до края на седмицата всеки сантиметър от великозащитата ще бъде покрит с набързо разпънати палатки.
Лийша кимна.
– Утре ще се безпокоим за това. Арлен чака ли ни в „Хана“?