После се изправи на мига и нападна огнен демон, като му откъсна долната челюст. В този момент пристигнаха и дърварите, които с магически щитове препречиха пътя на огнени струи, а след това тръгнаха да съсичат демони, сякаш бяха дървета.
Уонда и стрелците постъпиха другояче – спряха конете си на няколко десетки метра по-назад и започнаха да целят въздушните демони, изпълнили небето. Създанията се сгромолясваха едно след друго със стърчащи перести стрели от кожестите им тела.
Роджър се смъкна от коня си и го остави при стрелците, взе цигулката и засвири на бегом към малкия кръг. Почти като непрозримите наметала на Лийша, музиката му го правеше едва ли не невидим за ядроните, докато си проправяше път през редиците им, но сега нямаше нужда да върви бавно. След секунди влезе в кръга и смени мелодията с пронизителните звуци, които щяха да отпъдят демоните от малкото семейство.
Младата жена крещеше, а край тях бушуваше битка и демонска сукървица се плискаше навсякъде в нощния въздух. Родителите правеха всичко по силите си, за да осигурят някакви удобства на дъщеря си, но от неумелите им движения си личеше, че нямат представа как да ѝ помогнат с раждането.
– Тя има нужда от помощ! – извика Роджър. – Трябва да я заведем при билкарка!
Защитения се отскубна от боя с демоните и само след миг беше вече при Роджър. Дойде само по препаска, покрит с татуировки и демонска сукървица. Райзънците се отдръпнаха от страх, но момичето бе толкова напреднало в раждането, че дори не го забеляза.
– Донеси ми кесията с билките – нареди Защитения, като коленичи до момичето и я прегледа с изненадващо внимателна ръка. – Водите ѝ са изтекли и контракциите наближават. Няма време да я водим при билкарка.
Роджър изтича отвън при Здрачен танцьор, но жребецът беснееше, докато тъпчеше два огнени демона в калната киша. Роджър се загърна със защитеното си наметало и отново хвана цигулката. Както ядроните, така и конят откликнаха на особената магия на Роджър и след миг жребецът вече стоеше спокойно, а Роджър взе безценната билкарска кесия.
Занесе я на Защитения, който веднага стри билки на прах и ги смеси с вода. Семейството на момичето стоеше настрана и наблюдаваше с ужас сцената, докато дърварите громяха демони от всички страни.
– Разбираш ли от тези неща? – нервно попита Роджър, когато Защитения поднесе отварата към устните на стенещата жена.
– Шест месеца съм чиракувал при билкарка като част от обучението за вестоносец – отвърна Защитения. – Виждал съм как става.
– Виждал си?! – попита Роджър.
– Искаш ли ти да го направиш? – попита Защитения и го погледна.
Роджър пребледня и поклати глава.
– Тогава почвай да свириш с проклетата цигулка и задръж демоните настрана, докато свърша с това.
Роджър кимна и отново опря лъка в струните.
Часове по-късно, заедно със звуците на отдавна замрялата битка, пронизителен писък разкъса нощта. Роджър погледна крещящото бебе и се усмихна.
– Сега, като я избави от бремето, вече няма да има отърване от прякора ти – каза той.
Защитения му се намръщи, а Роджър се разсмя.
* * *
Лийша пренесе димящия поднос нагоре по стълбите на Смитовия хан с нервно туптящо сърце. Вече два пъти бе мислила да се отдаде на Марик, чиято хубост и остроумие не можеше да отрече. И двата пъти обаче характерът на Марик я бе отблъсвал точно в ключовия момент, карайки я да се чувства, сякаш нейните нужди са на второ място след неговите, ако изобщо би ги имал предвид.
Но майка ѝ отново се оказа права. Често ѝ се случваше дори когато използваше своята проницателност само за да нарани останалите. На Лийша ѝ бе омръзнало да бъде сама, а дълбоко в себе си знаеше, че Арлен никога няма да запълни празнотата ѝ. Не за пръв път ѝ се прииска да види Роджър в тази светлина, но това беше невъзможно. Тя го обичаше, но нямаше никакво желание да сподели леглото си с него. Марик беше показал на райзънци, че е човек, на когото може да се разчита в тежки времена. Май беше дошло време тя да загърби отминалите му прегрешения.
Подръпна роклята си, за да изглади гънките, но след това се почувства глупаво, че го е направила, и почука на вратата му.
– Да? – попита Марик, докато отваряше вратата. Беше без риза, току-що излязъл от коритото с гореща вода в стаята си и кожата му още беше влажна. Опули се, щом съзря Лийша.
– Не исках да те безпокоя – извини се Лийша. – Просто си помис-лих, че една гореща вечеря би ти се отразила добре преди лягане.