– Уверявам ви, че не сме искали да го обидим – каза Лийша.
– Нима? – намеси се Тамос. – Независимо от тежките обстоятелства, говорителят ви можеше да дойде. Хралупата на дърваря е само на шест нощи оттук – той погледна Защитения, – но, изглежда, Хралупата на Избавителя се е преместила по-надалеч.
– Какво искате да направя, ваше височество? – попита Лийша. – Да пропилея две седмици, за да доведа Смит, когато пред прага ни стои цяла армия?
Принц Тамос изсумтя.
– Моля ви, не преувеличавайте, госпожице Пейпър – рече Дженсън, без да спира да пише. – Херцогското семейство е напълно наясно с красианските набези по Райзън, но заплахата за анжиерските земи е минимална.
– Засега – предупреди го Защитения. – Това обаче не бяха обикновени набези. Крепостта Райзън и селата ѝ, житният пояс на цяла Теса, сега са под властта на Красия. Поне година ще мине, докато затвърдят позициите си, наберат райзънци за воини и ги обучат. Тогава ще поемат към Лактън и селата му, за да ги погълнат. Може да минат години, преди да се обърнат на север и да потеглят към града ви, но ви уверявам – те ще го направят и на вас ще са ви нужни съюзници, ако се надявате да дадете поне някакъв отпор.
– Крепостта Анжие не се страхува от шепа пустинни плъхове, дори да са верни тъпчиплевелските ти истории! – избумтя Тамос.
– Ваше височество, моля ви! – изписука Дженсън. Щом принцът отново замлъкна, Дженсън се обърна към Защитения. – Мога ли да ви попитам откъде знаете толкова много за плановете на красианците, господин Флин?
– Имате ли копие от красианската свещена книга в архивите си, министре? – попита Защитения.
Очите на Дженсън се стрелнаха настрана за миг, сякаш за да проверят в невидим списък.
– Евджаха, да.
– Препоръчвам ви да го прочетете – каза Защитения. – Красиан-ците вярват, че водачът им е прероденият Каджи, Избавителя. Вече водят Дневната война.
– Дневната война ли? – попита Дженсън.
Защитения кимна.
– Евджахът разказва в детайли как Каджи завладял целия поз-нат свят, преди да обедини всичките му копия срещу ядроните. Джардир ще се опита да направи същото. Настъпленията му може да бъдат последвани от периоди на укрепване, когато завладените народи ще бъдат подчинявани на евджахския закон. – той погледна остро Дженсън и принца. – но дори за миг не се заблуждавайте, че са спрели настъплението.
Принцът го изгледа гневно, ала цветът бавно се източи от лицето на Дженсън. По челото му бяха избили капчици пот, дори в тази студена пролетна утрин.
– Прекалено добре сте запознат с красианския народ за обикновен дървар, господин Флин – отбеляза той.
– Бях за кратко в Красия – каза просто Защитения. Дженсън добави още един знак към странния стенографски текст.
– Разбирате защо трябва да говорим с негова Светлост, господин министър – каза Лийша. – Красианците могат да си позволят да се бавят. Житниците на Райзън могат да изхранват една войска безкрайно, особено като бъде спрян притокът на храна към Севера.
Дженсън сякаш въобще не я чу.
– Някои говорят, че вие сте самият Избавител – каза той на Защитения.
Тамос изсумтя.
– А аз съм вежливият ядрон – промърмори той.
Защитения дори не се обърна към него, вперил поглед в министъра.
– Аз не твърдя подобно нещо, лорд Дженсън.
Дженсън кимна, пишейки.
– Негова Светлост ще бъде облекчен да чуе това. Но по въпроса за бойните защити...
– Те... – започна Лийша.
– Те ще бъдат дадени на всички, които ги поискат, и то безплатно – прекъсна я Защитения и привлече стъписаните погледи на всички.
– Ядроните са врагове на цялото човечество, господин министър – рече Защитения. – В това съм на едно мнение с красианците. На никого няма да откажа защитите, с които можем да ги преборим.
– Ако въобще работят – промърмори Тамос.
Защитения се обърна изцяло към Тамос и дори един принц не успя да издържи дълго на свирепия му взор. Тамос сведе очи и Защитения кимна.
– Уонда – каза той, без да се обръща към младата жена, която се стресна, като чу името си, – дай ми стрела от колчана си.
Уонда взе стрела и я пъхна в очакващата му ръка, която беше протегнал назад през рамо. След това той я положи върху дланите си и така я връчи на принца, без да се покланя, застанал пред него като равен.
– Изпробвайте ги, ваше височество – каза той. – Тази нощ зас-танете на стената и накарайте някой добър стрелец да уцели най-грамадния ядрон, който съзрете. Сам вижте дали работят.
Тамос отстъпи леко назад, но после бързо се изправи, сякаш за да не изглежда стреснат. Кимна и взе стрелата.