– Насам, моля.
* * *
Херцог Райнбек бе висок за анжиерските стандарти, но все пак беше по-нисък от повечето народ в Хралупата на Избавителя. Беше едър, попрехвърлил петдесетте, а мускулите от младостта му се бяха превърнали в тлъстини. Лекьосаният му със сос жакет беше изумруденозелен, а гамашите му кафяви, като и двете бяха от превъзходна красианска коприна. Носеше лакираната дървена корона на Анжие върху напомадената си кестенява, прошарена коса, но пръстите и вратът му бяха обсипани с пръстени и огърлици от мливарийско злато.
Отдясно на херцога, на по-ниско стъпало на подиума седеше брат му, престолонаследникът принц Микаел. Почти на годините на херцога, но малко по-як, принц Микаел беше облечен в равна по качество премяна, а косата му бе захваната със златна диадема. От лявата страна на херцога седеше Напътственик Питър, вторият по възраст брат на Райнбек. Напътственикът беше по-дебел дори от Райнбек въпреки аскетизма, за който намекваха обикновената му кафява роба и обръсната му глава. За разлика от грубата материя, която надяваха повечето пастири, робата на Напътственика беше от качествена вълна, вързана с колан от жълта коприна.
Принц Тамос стоеше прав на дъното на подиума със своя нагръдник с лакирани защити и наколенници. Държеше копието си в готовност като дървените войници пред вратата, въпреки че Роджър и останалите бяха претърсени, а оръжията им отнети още на вратата на тронната зала. Но и така Роджър се чувстваше напълно в безопасност, като че беше в Хралупата на Избавителя посред бял ден, просто защото до него бяха Защитения и Гаред.
– Негова височайша Светлост херцог Райнбек Трети – обяви Дженсън, – покровител на Гористата крепост, наследник на Дървената корона и владетел на цял Анжие.
Роджър падна на едно коляно и Гаред го последва. Защитения обаче само се поклони.
– Падай на коляно пред херцога – изръмжа Тамос и посочи Защитения с копието си.
Защитения поклати глава.
– Не искам да показвам неуважение, ваша Светлост, но аз не съм анжиерски гражданин.
– Какви са тези глупости? – поиска да узнае принц Микаел. – Ти си Флин Кътър от Хралупата на дърваря, роден и отраснал като анжиерец. Да не искаш да кажеш, че Хралупата вече не се счита за част от херцогството?
Тамос стисна по-здраво копието и го насочи към тях. Роджър преглътна тежко, надявайки се, че Защитения знае какво прави.
Защитения сякаш не забелязваше заплахата. Той отново пок-лати глава.
– Нищо подобно не искам да кажа, ваша Светлост. Флин Кътър беше само име, което получих пред портите на града, за да се придвижим по-бързо. Извинявам се за заблудата.
Той отново се поклони.
Дженсън, който се беше оттеглил на малко бюро до подиума, се зае бясно да пише.
– Акцентът ви е мливарийски – каза Напътственик Питър. – Да не би пък да сте поданик на Юкор?
– Прекарал съм доста време в крепостта Мливари, но и мливариец не съм – отвърна Защитения.
– Казвай тогава името и родината си! – заповяда Тамос.
– Името ми си е мое – отвърна Защитения – и никой град не наричам родина.
– Как смееш?! – изсъска Тамос и тръгна напред с копието си.
Защитения му отвърна със смаяния поглед, който един мъж би отправил към размахало юмруци момченце. Роджър затаи дъх.
– Достатъчно! – извика Райнбек. – Тамос, спри се!
Принц Тамос се намръщи, но изпълни заповедта и се върна в основата на подиума, приковал яростен поглед в Защитения.
– Запазете си тайните засега – каза Райнбек и вдигна ръка, за да спре всякакви други въпроси. Принц Микаел изгледа гневно брат си, но си замълча.
– Теб обаче те помня – каза Райнбек на Роджър, очевидно с надеждата да премахне част от напрежението в залата. – Роджър Ин, келемето на Арик Сладкогласни, който бе сбъркал бордея ми с ясла.
Той се засмя.
– Майстора ти го наричаха Сладкогласни, защото от гласа му на жените им ставаше сладко между краката. Чиракът догони ли майстора?
– Музиката ми омайва само ядроните, ваше величество – отвърна Роджър с поклон и изкара една изкуствена усмивка, скривайки яростта си зад непроницаемата маска на жонгльора.
Райнбек се засмя и се плесна по коляното.
– Все едно ядрон би се поддал, като че ли е някоя куха уличница! Имаш чувството за хумор на Арик, признавам ти го!
Лорд Дженсън прочисти гърлото си.
– А? – попита Райнбек и се обърна към секретаря си.
– Вестоносците, минали през Хралупата, твърдят, че младият господин Ин наистина може да омайва ядрони с музиката си, ваша Светлост.
Херцогът се опули.
– Честно ли?
Дженсън кимна. Райнбек се изкашля, за да прикрие изненадата си, после се обърна отново към тях и погледна Гаред.