– А ти си капитан Гаред от дърварите, така ли? – попита той.
– Ъъ, просто Гаред, вашо пре’зходителс’во – запелтечи Гаред. – Водя дърварите, така си е, но ник’ъв капитан не съм. Само дет’ ме бива с брадвата.
– Не се подценявай, момче – скастри го Райнбек. – Никой не хвали човека, който сам не го прави. Ако и половината от това, което чувам, е вярно, може би дори аз ще ти възложа задача.
Гаред понечи да отговори, ала беше ясно, че няма представа какъв е правилният отговор, затова просто се поклони, но толкова дълбоко, че Роджър се уплаши да не би брадичката му да удари пода.
* * *
Лийша отпи от чая си, а очите ѝ се стрелнаха над ръба към херцогинята майка, която ѝ отговори с поглед, пълен с подобна мълчалива прямота. Преди да се изпарят, прислужничките на Арейн бяха оставили чаен сервиз от излъскано сребро на масата между тях заедно с купчина сладкиши и тънки сандвичи. До подноса имаше сребърен звънец, за да ги повикат при нужда.
Уонда седеше сковано, сякаш искаше да изчезне за херцогинята майка, както пред ядроните, щом сложеше непрозримото си наметало. Гледаше с копнеж към подноса със сандвичите, но изглеждаше ужасена от мисълта да си вземе, за да не би да привлече вниманието към себе си.
Херцогинята майка се обърна към нея.
– Момиче, ако ще се обличаш като мъж и ще носиш копие, спри да се държиш като някоя плаха дебютантка, чийто първи ухажор е дошъл в двореца. Яж. Тези сандвичи не са ги струпали там за украса.
– Съжаля’м, вашо пре’зходителс’во – рече Уонда и се поклони неловко. Взе шепа от хапките и ги набута в устата си, пренебрегвайки както салфетката, така и чинията. Арейн погледна отчаяно, но изглеждаше по-скоро слисана, отколкото отблъсната.
Херцогинята майка се обърна към Лийша.
– А колкото до теб, виждам въпросите, изписани по лицето ти, така че защо направо не ги зададеш? По-млада няма да стана, докато чакаме.
– Аз просто съм... изненадана, ваша Светлост – каза Лийша. – Не сте това, което очаквах.
Арейн се разсмя.
– Заради кое? Ролята на крехка старица, която изиграх пред мъжете ли? Създателю, момиче, Бруна каза, че си схватлива, но щом не си разбрала това, аз ще си запазя съмненията.
– Мога да ви уверя, че втори път няма да се заблудя – каза Лийша, – но признавам, не разбрах защо въобще ви е нужен този номер. Бруна никога не се правеше...
– Че едвам крета ли? – попита Арейн с усмивка, избра си изтънчен сандвич от подноса, потопи го плавно в чая си и го изяде на две бързи хапки. Уонда се опита да ѝ подражава, но задържа прекалено дълго сандвича си в чая и половината от него потъна в чашата. Арейн изсумтя, когато момичето гаврътна чая заедно със сандвича на една глътка.
– Както кажете, ваша Светлост – отвърна Лийша.
Херцогинята майка погледна Лийша изпод вежди по своя обвинителен начин. Това напомни на Лийша на погледа на Дженсън и тя се зачуди дали първият министър не го е прихванал покрай старата дама.
– Нужен е – каза Арейн, – защото мъжете стават твърди като дърво около умни жени, а край глупачките омекват като каша. Поживей още няколко десетилетия и ще разбереш какво имам предвид.
– Ще си спомня за това на аудиенцията пред негова Светлост – отбеляза Лийша.
Арейн изсумтя.
– Не изоставай в танца, момиче. Това е аудиенцията. Всичко, което се случва в тронната зала, е чист театър. Каквото и да си мислиш, моите синове управляват града не повече, отколкото твоят Смит Хралупата.
Лийша се задави с една сладка и едва не си разля чая. Погледна изумено Арейн.
– Това, че дойдохте без Смит обаче, беше доста необмислено – изцъка Арейн. – Бруна мразеше политиката, но можеше да те научи поне на основните неща. Достатъчно добре ги знаеше. Момчетата ми са се метнали на баща си и не им трябват жени в двореца, освен ако не слагат храна на масата или не коленичат под нея. Те просто са решили, че вашият господин Флин, ако въобще така се казва, командва парада сега, и ще почетат дори онази маймуна Гаред и Ариковото келеме повече, отколкото теб.
– Защитения не говори от името на Хралупата – увери я Лийша. – Нито пък останалите.
– Да не ме мислиш за глупава, момиче? – попита Арейн. – Един поглед ми трябваше, за да разбера всичко това. Няма значение обаче. Всички решения вече са взети.
– Моля? – попита объркано Лийша.
– Снощи дадох инструкциите си на Дженсън, след като прочетох доклада му, и сега той ще се погрижи да бъдат изпълнени – каза Арейн. – Стига никой от онези пауни да не започне истинска война, докато се перчат и чупят стойки в тронната зала, това ще бъде разултатът от „аудиенцията“: вие ще се върнете в Хралупата и ще изчакате отряд от най-добрите ми защитници да изучат бойните ви символи. Преди да дойде зимата, искам дори най-калпавите защитници в Анжие да се научат да изписват оръжия и да не остане и един дървеноглав ловец с някакви умения с лъка без колчан защитени стрели, а магическите копия да станат евтина стока по сергиите... Тамос и дървените войници ще придружат защитниците – продължи Арейн – предимно за сигурността на занаятчиите и така вашите дървари ще могат да научат и тях да убиват демони.