Лийша кимна.
– Разбира се, ваше величество.
Арейн се усмихна търпеливо на това прекъсване и Лийша осъзна, че що се отнасяше до херцогинята, това бяха височайшите ѝ заповеди, а не теми за обсъждане.
– Сред пастирите на Създателя е настанал пълен смут заради твоя изрисуван приятел – продължи Арейн. – Половината го мис-лят за самия Избавител, а другата половина го считат за по-голямо зло и от майката на всички демони. И двете страни, изглежда, не вярват на вашия млад пастир Джона, въпреки че той явно клони към първата група. Искат да го разпитат. Със съветниците ми от Комисията на пастирите си разменихме официални съобщения и се разбрахме да изпратим заместник, пастир Хейс, който да се грижи за вярващите в Хралупата, докато Джона е тук да свидетелства пред комисията. Хейс е добър човек, нито е фанатик, нито глупак. Ще прецени доколко хралупарите вярват в Защитения, докато комисията разучи същото за Джона.
Лийша прочисти гърлото си.
– Моля за извинение, ваша Светлост, но Хралупата не е голям град с десетки пастири. Хората вярват на съветите на Джона, защото той е спечелил доверието им с дългогодишната си работа. Няма да последват всеки, облечен с кафява роба, а и въобще няма да им хареса идеята, че го завличате към града за разпит.
– Ако Джона е верен на своя орден, той ще дойде доброволно и ще потуши всяка искра на съмнение – рече Арейн. – Ако пък не... Е, бих искала да знам, както и комисията, накъде клони неговата преданост.
– Ами ако разпитът завърши неблагоприятно? – попита Лийша.
– Доста време мина, откакто пастирите изгориха последния си еретик – каза Арейн, – но не вярвам да са забравили как се прави.
– Тогава пастир Джона няма да дойде – каза Лийша, остави чашата си на масата и срещна погледа на херцогинята майка, – освен ако не искате да изпробвате дървените си войници срещу мъже, които посичат дървета през деня и дървесни демони през нощта.
Арейн вдигна вежди, а ноздрите ѝ се разшириха. Ведрото було обаче отново се спусна над лицето ѝ, и то толкова бързо, та Лийша реши, че може да си е измислила искрата на раздразнение. Арейн се обърна към Уонда.
– Истина ли е, момиче? – попита тя. – Готова ли си да тръгнеш срещу херцога си, ако дървените войници дойдат за вашия пастир?
– Ще се бия, с когото Лийша ми каже – отвърна Уонда и за пръв път изправи рамене, откакто бе срещнала дребната херцогиня майка.
Макар и само на петнайсет лета, Уонда Кътър бе по-висока от повечето мъже в Хралупата на Избавителя, мъже, които се славеха като най-високите в херцогството. Тя се извиси над смалената старица, но Арейн изглеждаше по-скоро слисана, отколкото уплашена. Херцогинята кимна, давайки знак на Уонда да се върне в предишното си състояние, и погледна Лийша, като чукна с нокът по изящната си чаша.
– Добре тогава – каза тя накрая. – Поемам лична отговорност за безопасността на пастир Джона и завръщането му в Хралупата, въпреки че е възможно да се върне и без робата си.
– Благодаря ви, ваша Светлост – каза Лийша и се поклони в знак на съгласие с условията.
Арейн се усмихна и вдигна чашата си.
– Май наистина ще се окажеш наследница на Бруна.
Лийша се усмихна и двете отпиха едновременно.
– Защитения – каза Арейн след миг – ще отиде сам в Мливари, за да извести Юкор за красианците и да му предаде молбата ни за помощ.
– Защо Защитения, а не глашатаят ви? – попита Лийша.
Арейн изсумтя.
– Племенникът келеш на Дженсън ли? Юкор ще изяде това момче с парцалите. Ако не си чула, Юкор и синът ми се ненавиждат.
Лийша я погледна, но херцогинята ѝ махна да спре.
– Не се опитвай да се бъркаш в тия защити, момиче. Препирнята между бръшлянения трон и металния съществува още много преди сегашните им владетели да положат дебелите си задници върху тях, и ще продължи много след тях. Мъжете не могат да сдържат омразата си към своите съперници.
– Това пак не обяснява защо ще ходи Защитения, а не владетелският вестоносец – настоя Лийша. – Уверявам ви, че дори да се съгласи да отиде – а вие сама ще разберете, че приема нареждания много по-трудно, отколкото си мислите, – той ще се придържа към това, което на него му е важно, а не на вас.