Арейн се замисли за момент.
– Ще наредя да ви изпратят няколко каручки необработена вълна, както и да ви доведат сто овце.
– Двеста – възрази Лийша, – поне половината да са на разплодна възраст, и сто дойни крави.
Арейн се намръщи, но кимна.
– Дадено.
– И семена от Земеделски пън и Крайгорско – добави Лийша. – Сеитба е, а ние имаме достатъчно работна ръка, за да очистим земя и да изкараме богата реколта, стига да си набавим достатъчно семена.
– Това ще е от полза за всички ни – съгласи се Арейн. – Ще получите всичко, което успеем да заделим.
– Откъде бихте могли да знаете, че мъжете ще се споразумеят за тези условия? – попита Лийша.
Арейн се изкиска.
– Синовете ми не биха могли да си вържат и връзките на обувките без Дженсън, а Дженсън отговаря пред мен. Не само ще решат, каквото той ги посъветва, но ще си отидат в гробовете с мисълта, че сами са го измислили.
Лийша все още се съмняваше, обаче херцогинята майка само сви рамене.
– Сама ще чуеш, като излязат хората ти и ти кажат какво са „договорили“. Пък дотогава нека си допием чая.
* * *
– Защо сте дошли пред бръшлянения трон? – попита Райнбек.
– Настъплението на красианците е заплаха за всички ни – отвърна Защитения. – Бежанците прииждат в селата и са повече, отколкото можем да поемем без тежки последствия, а когато красианците тръгнат към Лактън...
– Това е смешно – прекъсна го принц Микаел. – Поне си покажи лицето, докато говориш с херцога.
– Моите извинения, ваша Светлост – каза Защитения с лек поклон.
Свали качулката си и на светлината, която струеше от прозорците, защитите му сякаш запълзяха по кожата му като живи същества. Вече видели това, Тамос и Дженсън запазиха хладно-кръвие, но останалите принцове не можаха напълно да прикрият Ӟплаха си.
– Създателю – прошепна Питър и изрисува защита във въздуха.
– Тъй като нямаш име, вероятно ще поискаш да те наричаме лорд Защитен и горд? – попита Микаел, а изненаданата му физиономия се изкриви в насмешка.
Защитения поклати глава и се усмихна вяло.
– Аз съм си чист селянин, ваше височество. Там, откъдето идвам, няма никакви лордове.
Микаел изсумтя.
– Да оставим родословието ти настрана, трудно ми е да повярвам, че човек, който се пише Избавител, не се мисли и за благородник като всеки друг с владетелска кръв. Или пък смяташ, че си над тези неща?
– Аз не съм Избавителя, ваше височество – отвърна Защите-ния. – Никога не съм твърдял обратното.
– Пастирът ви в Хралупата на дърваря вярва нещо друго, както сам твърди – отбеляза Напътственик Питър, размахвайки няколко листа във въздуха.
– Той не е мой пастир – каза Защитения навъсено. – Може да си вярва в каквото си иска.
– Всъщност не може – прекъсна го Дженсън, – щом представ-лява пастирите на Създателя в Анжие, той трябва да е верен на негово величество Напътственика и Съвета на пастирите. А ако учи на ерес...
– Добър аргумент, Дженсън – обади се Питър. – Ще трябва да проучим въпроса.
– Може би бихте пожелали да възложите на Съвета на пастирите да привика пастир Джона и да го разпита, ваша Светлост – предложи Дженсън.
– Слушай, слушай – каза Микаел и погледна брат си. – Направи това възможно най-бързо, братко.
Питър кимна.
– Вашият бивш наставник пастир Хейс е подходящ за заместник в Хралупата и за свещеник на бежанците, ваше височество – предложи Дженсън. – Той има опит в работата с бедните и е верен на бръшлянения трон. Може би бихте пожелали да убедите съвета да го изпрати?
– Да ги убедя ли?! – попита настойчиво Питър. – Дженсън, аз съм техен наставник! Ти им кажи, че аз съм наредил да изпратят пастир Хейс!
Дженсън се поклони.
– Разбира се, ваше величество.
Питър се обърна обратно към Защитения.
– Колкото до теб, щом нямаш никаква власт в Хралупата, защо са я нарекли „на Избавителя“?
– Никога не съм искал промяната – отвърна Защитения. – Направиха го против волята ми.
Микаел изсумтя.
– Запази си пиянската история за мотиките в кръчмата. Ясно е, че си искал промяната.
– И с каква цел, ваше височество? – попита Защитения. – Не прави нищо, освен да утвърждава идея, която по-скоро бих стъпкал.
– Щом е така, значи, едва ли бихте имали нещо против негова височайша Светлост да изпрати декрет до градския ви съвет със заповед да върнат предишното име – каза Дженсън.
Защитения сви рамене.
Райнбек кимна.
– Изпращай.
– Както желаете, ваша Светлост – отвърна Дженсън.
– Какви са тези неща, които обсъждаме?! – сопна се принц Тамос и удари с края на копието си в земята. Погледна Защитения. – Изпробвахме защитите ти. Аз самият убих дървесен демон със стрелата. Искам още. И другите бойни защити, които си развил, както и да обучиш хората ми. Какво искаш в замяна?