– Смятате ли, че и херцог Юкор ще погледне на нещата по този начин? – попита Защитения Дженсън.
– Ти да не си на аудиенция при секретаря ми? – възропта на висок глас Райнбек и привлече всички погледи.
Жонгльорът видя, че херцогът е почервенял и изглежда също толкова гневен, колкото през онази нощ, когато бе хванал тогава седемгодишния Роджър да спи в леглото на една от любимите му курви.
Защитения се поклони.
– Моите извинения, ваша Светлост – каза той. – Не целях да бъда непочтителен.
Райнбек сякаш се укроти от репликата, но отговорът му беше груб.
– Юкор ще се опита да се измъкне от пакта като ядрон, милеещ за пролука в защитите, но без неговата подкрепа Анжие не би могъл да си позволи риска да нападне красианската армия.
– Вие самият бихте ли нарушили пакта? – попита Защитения.
– В пакта пише „да се застъпят единно“! – изръмжа Райнбек. – Сам ли да се бия с пустинните плъхове, та да дам шанс на Юкор да помете и унищожи двете ни отслабени войски и да се провъзгласи за крал?
Защитения дълго време не продума.
– Защо аз, ваша Светлост?
Райнбек изсумтя.
– Не бъди скромен. Всеки жонгльор в Теса пее за теб. Ако пристигането ти в Мливари предизвика поне наполовина такава олелия, каквато се вдигна в Анжие, Юкор няма да има друг избор, освен да признае пакта, особено ако направиш сделката още по-сладка, като добавиш и твоите бойни защити.
– Не бих ги скрил в изгода на политиката – отвърна Защитения.
– Разбира се, че не – каза ухилен Райнбек, – но не е нужно Юкор да го знае, нали тъй?
Роджър се приближи внимателно до Защитения. Кукловод-ските му умения му позволяваха да крещи или шепне думи, без да си мърда устните. Можеше даже да заблуждава хората откъде идва гласът.
– Той се опитва да се отърве от теб – предупреди го той, така че другите да не чуят или забележат.
И да го бе чул, Защитения с нищо не показа това.
– Добре тогава, съгласен съм. Ще ми трябва печатът ви, ваша Светлост, за да няма съмнение, че вие изпращате съобщението.
– Ще имаш всичко, от което се нуждаеш – обеща Райнбек.
* * *
– Ваша Светлост – каза придворната дама, – лорд Дженсън ми нареди да ви уведомя, че аудиенцията на херцога с делегацията от Хралупата на дърваря е към края си.
– Благодаря ти, Ема – отвърна Арейн, без да си прави труда да пита кое как е минало. – Моля те, кажи на лорд Дженсън, че ще се срещнем с тях в приемната, когато си изпием чая.
Ема направи елегантен реверанс и изчезна. Уонда изля през рамо останалото в чашата си и се изправи.
– Няма нужда да бързаме, млада госпожице – увери я Арейн. – Добре им се отразява на мъжете, ако от време на време трябва да почакат някоя жена. Учи ги на търпение.
– Да, гос’ожо – каза Уонда и се поклони.
Херцогинята майка се изправи.
– Ела тук, момиче, дай да те огледам, както трябва – рече тя.
Уонда се приближи и Арейн направи кръг около нея, вглеждайки се в износените ѝ, закърпени дрехи, в грапавите белези по грозноватото ѝ лице, дори се пресегна, за да стисне раменете и ръцете ѝ, както касапин би огледал добитък.
– Виждам защо си избрала да водиш живота на мъж – каза херцогинята майка, – нали си сложена като такъв. Съжаляваш ли, че изпускаш съдба, изпълнена с рокли и червене пред ухажори?
Лийша се изправи, но херцогинята майка вдигна пръст, без дори да се обръща, и Лийша си задържа езика зад зъбите.
Уонда запристъпва от крак на крак неспокойно.
– Не съм го мислила т’ва никога.
Арейн кимна.
– Какво е усещането, момиче, да застанеш редом до мъжете, когато отиват на бой?
Уонда сви рамене.
– Добре ми е, докат’ трепя демони. Те убиха баща ми и мно’о приятели също. Отначало някои от дърварите се държаха различно с нас, жените, опитваха се да ни предпазват от демоните, но ние убиваме колкото тях, а и след като демоните изпонаскачаха на неколцина, докато се опитваха да предпазят някоя жена, а не себе си, бързо им дойде акълът в главите.
– Тук мъжете биха се държали много по-зле – каза Арейн. – След смъртта на мъжа ми трябваше да се откажа от властта, въпреки че най-големият ми син беше идиот, а братята му почти не му отстъпваха. Да пази Създател жена да се възкачи на бръшлянения трон. Винаги съм завиждала малко на Бруна заради начина, по който открито нареждаше на мъжете, но подобни неща тук просто не са приети.