Тя отново огледа Уонда.
– Поне не още – допусна тя. – Изправи се гордо в нощта, момиче, за мен. Изправи се гордо за всяка жена в Анжие и никога не свеждай глава, нито заради мъж, нито заради жена.
– Да, ваша Све’ст – каза Уонда и най-накрая се поклони истински. – Заклевам се в слънцето.
Арейн изсумтя, чукна брадичката си и щракна с пръсти. Взе малката сребърна камбанка на масата и звънна с нея. В същия миг се появи една от нейните придворни дами.
– Викнете веднага шивачката ми – нареди Арейн.
Жената направи реверанс и изприпка нататък, а само след няколко мига пристигна друга жена със своята млада помощница, хванала тефтер с кожена подвързия и паче перо.
– Момичето – каза Арейн и посочи Уонда. – Вземете ѝ мерките. Всичките.
Придворната шивачка кимна, извади няколко канапа, целите във възли, и завика мерките към момичето, което ги записваше в тефтера си. Уонда стоеше неловко, докато жената работеше и местеше крайниците ѝ, сякаш беше кукла, и прокарваше ръце по места, които караха Уонда ужасно да се черви. Белите белези по лицето ѝ станаха още по-очебийни, когато бузите ѝ се изпълниха с цвят.
Шивачката отиде при Арейн и Лийша, щом приключи.
– Предизвикателство си е, ваша Светлост – призна тя. – Момичето е плоско, където при жените има издадености, и е широко там, където една жена е тясна. Може би малко дипли по роклята ще отвлекат вниманието, а едно ветрило би скрило белезите по лицето...
– Аз да не съм тъпачка? – сопна ѝ се Арейн. – По-скоро бих облякла Тамос в рокля, отколкото това момиче!
Жената пребледня и направи реверанс.
– Моите извинения, ваша Светлост – отвърна тя. – Какво точно искахте да направим?
– Все още не знам – каза Арейн. – Убедена съм, че самò ще ми дойде. Сега си върви.
Жената кимна и бързо се изнесе от стаята, следвана плътно от помощничката си.
Арейн се обърна към Лийша, когато двете с Уонда понечиха да си тръгнат.
– С Бруна бяхме страхотни приятелки, миличка, нещо, което беше от огромна полза и за двете ни. Надявам се, че и с теб ще се сприятелим.
Лийша кимна.
– И аз се надявам.
Осемнайсета глава
МАЙСТОР ЧОЛС
333 СЗ ПРОЛЕТ
Защо се съгласи да отидеш? – попита тихо Роджър, след като Дженсън ги отведе обратно в приемната и ги остави сами да изчакат Лийша и Уонда. – Райнбек само се опитва да се отърве от теб от страх, че собствените му поданици ще се залепят за теб.
– На мен това би ми било също толкова неприятно, колкото на него – отвърна Защитения. – Не искам хората да ме възприемат като някакъв спасител. От друга страна, имам и лични причини да искам да отида в Мливари, а това, че ще стане с печата на Райнбек, е прекалено добра възможност, за да я изпусна.
– Ще им дадеш бойните защити – каза Роджър.
Защитения кимна.
– Освен всичко останало.
– Добре – отвърна Роджър. – Кога тръгваме?
Защитения го погледна.
– Няма да „тръгваме“, Роджър. Отивам сам в Мливари. Ще препускам и през нощта, не ми трябваш, за да ме бавиш. И без това имаш да обучаваш чираци.
– Има ли смисъл? – попита Роджър. – Каквото и да им правя на ядроните, определено не мога да го предам на други.
– Ядронщини – сопна му се Защитения. – Така говорят пораженците. Обучаваш чираците само от няколко месеца. Нуждаем се от тези вълшебни цигулари, Роджър. Трябва да намериш начин да ги подготвиш.
Той хвана раменете на Роджър, погледна го право в очите и Роджър видя безкрайната решителност, която кипеше в този човек, и нещо повече – вярата му в Роджър.
– Ще се справиш – заяви Защитения и стисна раменете му.
Обърна се, но трескавият му поглед бе белязал Роджър, който се почувства, сякаш твърдостта на Защитения се е вляла в него. Ако той не можеше да обучи чираците си, знаеше кой би могъл. Всичко, което трябваше да направи, бе да преглътне страха си и да отиде при този човек.
Гаред пристъпи към Защитения и падна на едно коляно.
– Нека дойда с тебе – примоли се той. – Не ма е страх да яздя по нощите. Ня’а те забавя.
– Стани – сопна му се Защитения и подритна свития крак на Гаред. Грамадният дървар бързо се изправи, но не вдигна поглед. Защитения сложи ръка на рамото му.
– Знам, че не би ме забавил, Гаред – рече той, – но и ти няма да дойдеш. Отивам сам в Мливари.