– Жонгльорски трикове, вероятно – каза скептично Чолс.
Роджър поклати глава.
– Достатъчно селяци съм смаял с фокусите си, ръководителю. Не съм някой глупендер, който да преметнеш лесно с малко ловкост или святкащ прашец. Не казвам, че е пратен от Създателя, но той притежава истински магически сили, ясно е като бял ден.
Чолс се облегна назад и събра пръстите си.
– Да речем, че казваш истината. Това обаче все още не обяснява защо си тук, щом не искаш да ми продадеш историята.
– О, ще я продам – каза Роджър. – Написах песен, „Битката при Хралупата на дърваря“, която ще се поръчва във всяка пивница и на всеки площад в града, а от миналата година съм събрал достатъчно истории, с които на жонгльорите ще им се налага да работят само като дойде време да изпразнят шапките, за да им ги напълнят отново.
– Какво искаш тогава, щом не са пари? – попита Чолс.
– Трябва да обуча и други цигулари на вълшебната свирня – отвърна Роджър. – Но не ставам за учител. От няколко месеца имам чираци и те просвириха достатъчно добре, за да накарат публиката да се развихри, но що се отнася до демоните, омайват ги само колкото да ги направят от кръвожадно гневни просто свирепи.
– Свиренето се състои от два елемента, Роджър – каза Чолс, – умение и талант. Едното се научава, другото не. През всичките тези години не съм видял някой с талант като твоя. Имаш дарба, каквато никой учител по цигулка не би могъл да преподаде.
– Значи няма да помогнеш? – попита Роджър.
– Не съм казвал подобно нещо – отвърна Чолс. – Просто искам да те предупредя отсега. Може би все пак бихме могли да направим нещо. Арик учил ли те е на звукови сигнали?
Роджър погледна любопитно ръководителя и поклати глава.
– Това е да използваш ръцете си, за да направляваш група музиканти – каза Чолс.
– Като диригент – предположи Роджър.
Чолс поклати глава.
– Музикантите на диригента вече знаят парчето. Звуковият сигнализатор може да композира в движение и ако музикантите са наясно със знаците, направо го следват.
Роджър подскочи на стола си.
– Наистина ли?
Чолс се усмихна.
– Наистина. Имаме няколко майстори, които дават уроци по това. Ще ги изпратя всичките в Хралупата на Избавителя и ще им заръчам да изпълняват каквото кажеш.
Роджър замига.
– Не го правя само от добро сърце – увери го Чолс. – Каквито и истории да ни дадеш сега, те ще ни послужат за кратко, Избавител-неизбавител, това е знаковото събитие на нашето време, а историята едва сега се разгръща. Хралупата очевидно е центърът ѝ, пък аз от доста време мисля да пратя жонгльори нататък, но с тази зараза и после бежанците никой нямаше смелостта да отиде. Ако можеш да им обещаеш сигурност и място, където да нощуват, аз ще ги... убедя.
– Дадено – каза Роджър с усмивка.
Деветнайсета глава
НОЖЪТ
333 СЗ ЛЯТО
Няколко седмици след нощта на Рена в нужника, във фермата дойде гост. Сърцето ѝ подскочи, когато тя видя странника да се задава по пътя, но не беше Коуби Фишър, а баща му Гарик.
Гарик Фишър беше едър, як мъж, досущ като сина си на външен вид. Макар да бе на петдесет, в гъстата му, черна къдрава коса и брадата почти нямаше бели косми. Кимна отсечено на Рена, щом спря каруцата си.
– Баща ти да е тук, момиче? – попита той.
Рена кимна.
Гарик се изплю отстрани на каручката.
– Ами тичай да го викнеш.
Рена кимна отново и заприпка през полето, а сърцето ѝ биеше ли, биеше. Какво ли би могъл да иска? Да не е дошъл да говори вместо Коуби? Дали той си мислеше все още за нея? Мислите така я завладяха, че едва не се блъсна в баща си, който тъкмо излизаше иззад редица царевични стъбла.
– Нощите да ме вземат, момиче! Какво, по ядроните, те е прихванало пък сега? – кресна Харл, хвана я за раменете и я разтърси.
– Току-що дойде Гарик Фишър – отвърна Рена. – Чака те на двора.
Харл се намръщи.
– Тъй значи.
Той избърса ръцете си с парцал, докосна костената дръжка на ножа си, сякаш за да се увери, че е там, и потегли през полето.
– Танър! – извика все още седящият в каручката Гарик, когато двамата стигнаха двора. Бащата на Коуби скочи долу и подаде ръка. – Радвам се да те видя жив и здрав.
Харл кимна и стисна ръката му.