– Рена, миличка, чуваш ли ме?
Момичето остана неподвижно.
– Цяла нощ ли е така? – попита Силия навъсено.
– Аха – потвърди Джеф.
Говорителката въздъхна, сложи ръце на коленете си и с мъка се изправи. Взе ножа, обърна се и изпъди всички от стаята, затваряйки вратата след тях.
– Това съм го виждала и преди, най-често след нападения на демони – каза тя, а Колийн кимаше в съгласие. – Оцелелите се ужасяват повече, отколкото могат да понесат, и остават да гледат втренчено в пространството.
– Ще се оправи ли? – попита Илейн.
– Понякога се отърсват от това състояние само след няколко дена – отвърна Силия. – Друг път обаче...
Тя сви рамене.
– Няма да те лъжа, Илейн Бейлс. Това е най-ужасното нещо, сполетявало Потока на Тибит, откакто се помня. Говорителка съм от трийсет години с прекъсвания и съм видяла сума ти народ да загива, преди да им е дошло времето, но досега не е имало и едно убийство от гняв. Такива неща може и да се случват в Свободните градове, но не и тук.
– Рена никога не би... ! – промълви Илейн, Силия я хвана за раменете и се опита да я успокои.
– Затова се надявах първо да говоря с нея, миличка, и да чуя историята от нейната уста. – тя погледна към Радък. – Рибарците са дошли за кръв и мира няма да видят, докато не постигнат своето или не чуят едно добро оправдание.
– Имаме си причини за това – изръмжа Радък. – Наш близък е мъртъв.
– В случай че не сте забелязали, и мой близък е мъртъв – отвърна Илейн, вперила свиреп поглед в него.
– Още една причина да искаме правосъдие – отвърна Радък.
Силия изсъска и всички замлъкнаха. Тя подаде кървавия нож на пастир Харал.
– Пастире, бъдете така добър да увиете това и да го скриете в робата си, докато се върнем в градчето. – Харал кимна и посегна да го вземе.
– Какво, по Ядрото, си мислите, че правите? – изкрещя Радък и отмъкна ножа, преди пастирът да успее да го прибере.
– Целият град има право да види това! – каза той и размаха оръжието.
Силия сграбчи китката му и Радък, който тежеше два пъти колкото нея, се захили, но говорителката заби тока си в извивката на ходилото му и смехът му бързо секна. Той зави от болка и пусна ножа, за да хване крака си. Силия улови оръжието, преди да падне на земята.
– За какво ти е тая глава, Закона? – сопна му се тя. – Ножът е доказателство и всички имат право да го видят, но не и когато две дузини мъже чакат отвън с копия, а тук лежи беззащитно момиче, побъркано от ужас. Пастирът няма да го открадне.
Илейн извади кърпа, Силия уви ножа и го подаде на пастир Харал, който го скъта на сигурно в робата си. Тя хвана полите си и с тежка стъпка излезе с изпъчени гърди и гордо вдигната глава, след което се обърна към мъжете в двора, които мърмореха гневно и попипваха копията си.
– Тя не е в състояние да говори – заяви Силия.
– Ние не искаме да говорим! – извика Гарик и всички рибарци закимаха одобрително.
– Не ме интересува какво искате – отвърна им Силия. – Никой няма да прави нищо, докато градският съвет не го обсъди.
– Съветът? – попита Гарик. – Т’ва да не ви е някое нападение на ядрони? Та тя уби сина ми!
– Не знаем това, Гарик – намеси се Харал. – Може той и Харл да са се избили един друг.
– Дори да не е държала ножа, тя го направи! – заупорства Гарик. – Вкара сина ми в грях с вещерските си номера и посрами баща си!
– Законът си е закон, Гарик – каза Силия. – Тя ще се изправи пред съвета, където ти ще можеш да си отправиш обвиненията, а тя ще разкаже своята версия, преди да я обявим за виновна. Не стига че вече имаме две убийства, а сега да пуснем и твоята банда да извърши трето само защото не можеш да изчакаш правосъдието.
Гарик погледна Радък за подкрепа, но говорителят на Рибарска дупка не продума, докато се прокрадваше бавно към Харал. Изведнъж блъсна пастира в стената и бръкна в робата му.
– Тя не ви казва цялата истина! – извика Радък. – Момичето има окървавена рокля, която се кисне!
Той вдигна ножа на Харл, така че всички да го видят.
– И този кървав нож!
Рибарци хванаха копията си и нададоха гневни викове, готови да нахлуят в къщата.
– Да върви по ядроните вашият закон – кресна Гарик на Силия, – щом не ми дава да отмъстя за сина си.
– Ще получиш момичето само през трупа ми – каза Силия и застана точно пред вратата заедно с останалите от съвета и семейството на Джеф.
– Това ли искате всичките? – извика тя. – Вас да ви назоват убийци? Всичките рибарци до един?
– Глупости, не можеш да ни обесиш вкупом – надсмя ѝ се Радък. – Взимаме момичето и точка по въпроса. Махнете се или ще минем право през вас.