Руско вдигна ръце и се отдръпна. Силия го изгледа свирепо.
– Предател!
Но Руско само се усмихна.
– Не съм никакъв предател, госпожо. Аз съм просто един гостуващ делови човек и не мисля, че имам право да вземам страна в такъв спор.
– Ти да не си по-малко гражданин на Потока на Тибит от другите? – извика Силия. – Вече си двайсет години в Градски площад и почти през всичките си участвал в съвета! Ако имаш някакво място, което да чувстваш като по-истински дом, значи ти е време вече да си стягаш багажа!
Руско отново се усмихна.
– Съжалявам, госпожо, но трябва да съм справедлив към всички. А ако застана срещу цяло селище, бизнесът ми съвсем ще пос-трада.
– Поне веднъж годишно половината град се изсипва при мен с желанието да те изгонят заради мошеничеството ти, както е станало в Мливари, Анжие и Създател знае още къде – започна Силия, – и всяка година аз ги разубеждавам. Припомням им каква полза имат от магазина ти и как сме се оправяли, преди да дойдеш. Но ако сега се отдръпнеш, ще се погрижа магазинът ти да стане последното място, където порядъчен човек би стъпил!
– Не можеш да го направиш! – извика Шопара.
– Разбира се, че мога, Руско – отвърна Силия. – Пробвай само, ако смяташ, че не е така.
Радък се намръщи, но физиономията му се изкриви в истинска злоба, щом Шопара се върна пред вратата до Силия.
Шопара пресрещна погледа му.
– Не ща да те слушам, Радък. Можем да изчакаме ден-два. Всеки, който докосне с пръст Рена Танър преди заседанието на съвета, да си пазарува другаде, но не и в моя магазин.
Силия се обърна към Радък с пламнали очи.
– Колко дълго, Закона? Колко дълго би могла да изкара Рибарска дупка без житото и добитъка на Бейлс? Без ориза от Тресавище? Без Богиновото пиво? Без дърва? Бас ловя, че не е толкова дълго, колкото ние можем да изкараме без проклетата ви риба!
– Хубаво, свикайте съвета – отстъпи Радък. – Но ще затворим момичето в Рибарска дупка, докато не се състои процесът.
Силия се изсмя гръмогласно.
– Мислиш, че ще ти я поверя на теб?
– Къде тогава? – попита той. – Ядроните да ме вземат, ако я оставя тук с родата ѝ, които веднага ще я пуснат да избяга.
Силия въздъхна и погледна назад към къщата.
– Ще я сложим в стаята, където преда. Вратата е здрава, а ако държиш, могат да се заковат капаците и да се назначи пазач.
– Сигурна ли си, че това е добро решение? – попита Руско с вдигната вежда.
– Ох, моля ти се – изсумтя Силия и махна с ръка пренебрежително. – Тя е още момиченце.
– Момиченце, което е убило двама възрастни мъже – напомни ѝ Руско.
– Глупости – възкликна Силия. – Съмнявам се да е убила и един от тези силни мъже, пък камо ли двама.
– Хубаво – изръмжа Радък, – но аз ще задържа това – той вдигна ножа, – както и кървавата рокля, докато не се свика съветът.
Силия се навъси и погледите им се срещнаха в борба за надмощие. Тя знаеше, че Радък Закона би могъл да предизвика истински хаос в града с тези предмети, но не ѝ оставаше друг избор.
– Днес ще изпратя бързоходци – каза Силия и кимна. – Ще се срещнем след три дни.
Джеф пренесе Рена до каручката си и я закараха до къщата на Силия в Градски площад, където я заключиха в стаята за предене. Самият Гарик закова капаците на прозорците от външната страна и изпробва издръжливостта на дървото, преди да изсумти и да склони да си тръгне.
Двайсет и първа глава
ГРАДСКИ СЪВЕТ
333 СЗ ЛЯТО
На другата сутрин Силия преметна крака извън леглото, въп-реки болката в костите. Преди няколко години болката беше достигнала ставите. Беше се усилвала при дъжд или в студено време, но напоследък острата болка се появяваше дори в най-топлите и сухи дни. Силия предполагаше, че до смъртта ѝ само ще се влошава.
Но тя никога не се оплакваше, дори на Колийн Триг. Болката си беше нейно бреме и тя щеше да си го носи. Тя беше говорителката на Потока на Тибит и хората очакваха от нея да бъде силна и да се застъпва за правдата. Въпреки болката в крайниците Силия никога не се показа като нещо друго, освен това, което винаги бе представлявала – скала, на която хората винаги можеха да разчитат за опора.
Мъчно понесе допълнителната тежест, когато стана, изми се и си сложи една от тежките си рокли с високи яки. Не познаваше добре Рена, нито сестрите ѝ, но познаваше майка им и отношението на Харл към нея, преди да я убият ядроните. Някои казваха, че тя сама се е хвърлила на демоните, за да избяга от него. Ако се е държал по същия начин и с дъщерите си, Силия лесно можеше да си представи как на Рена ѝ се е наложило да го убие при самозащита.