Когато приключи, тя се погрижи за Рена – облече я в една от своите рокли и я сложи да седне, за да хапне малко овесена каша. Когато я нахрани, обърса устата на момичето, напусна стаята за предене и свали резето зад себе си.
Тя също закуси и излезе. Рик Фишър стоеше на пътечката ѝ с тънък харпун в ръце. Беше на седемнайсет, още нямаше семейс-тво, макар че Силия го бе виждала да се разхожда с дъщерята на Фърд Милър, Джен. Ако Фърд одобреше двойката, сигурно скоро щяха да бъдат обещани един на друг.
– Искам да ми свършиш една работа – каза Силия.
– Съжаля’ам, госпожо – отвърна Рик. – Радък Закона ми заръча да не мърдам оттук, независимо какво ми се казва, за да не ’земе момичето да избяга.
– Тъй ли? – попита Силия. – Значи, едва ли ще сгреша, ако предположа, че брат ти Бори е отзад при хубавите капаци на прозореца ми, които Гарик закова?
– Да, госпожо – отвърна Рик.
Силия се върна обратно в къщата и след малко излезе с метла и гребло.
– Няма да позволя някой да ми стои край къщата току-така без работа, Рик Фишър. Ако искаш да останеш, ще ми изметеш пътечката до блясък, а на брат си кажи да обере шумата и изсъхналата трева в задния двор.
– Не съм сигурен, че аз... – започна Рик.
– ...би оставил една стара жена да се бъхти над работа, която теб те мързи да свършиш? – попита Силия. – Току-виж съм споменала това пред Фърд Милър следващия път, когато го видя.
Още преди да довърши изречението, Рик вече бе поел метлата и греблото.
– Какво добро момче – възкликна тя. – Като приключиш, можеш да ми провериш защитите. Ако дойде някой, кажи му да седне да изчака на верандата. Скоро се връщам.
– Да, госпожо – каза Рик.
Тя взе глинен съд с маслени бисквити и отиде, където играеха децата на Градски площад, заръчвайки на най-бързите от тях да разнесат съобщения, като в замяна им даде по бисквита. Когато се прибра, Рик вече бе приключил с пътеката и метеше верандата. Стам Тейлър, първият човек, когото бе извикала, клюмаше на стълбите на верандата ѝ, стиснал главата си от болка.
– Да не би да съжаляваш, че си пил толкова снощи? – попита Силия, макар вече да знаеше отговора. Стам винаги съжаляваше за пиенето от предния ден дори докато посягаше към това от днешния.
Стам отговори само с ръмжене.
– Ела вътре тогава да пийнеш един чай, за да ти си успокои главата – предложи Силия. – Искам да си поговорим за това, което си видял по-миналата нощ.
Тя разпита Стам надълго и нашироко, а после и другите, които твърдяха, че са видели Рена на път за магазина. Прекалено много станаха онези обаче, които смятаха, че са я зърнали да тича по улицата с пламнал поглед и нож в ръка, за да им повярва. Радък и Гарик бяха обиколили целия град с ножа и роклята и всеки искаше да се почувства като част от драмата.
– Коуби може да беше слаб по плът – каза ѝ пастир Харал, припомняйки си сцената след погребението на Фърнан Богин, – но наистина искаше да се ожени за Рена. Беше изписано по лицето му. И по нейното. Харл беше този, който добиваше кръвнишки вид само при мисълта.
– Моят Люсик се сби с двама рибарци миналата нощ – съобщи ѝ Меада Богин по-късно. – Казали му, че Рена отдавна искала да убие баща си и се опитала да използва хитрост, за да накара Коуби да свърши мръсната работа вместо нея. Люсик фраснал единия по носа, а те двамата му счупили ръката.
– Люсик е ударил единия? – попита Силия.
– Момчето ми живя с Рена Танър близо четиринайсет години – заяви Меада – и щом той казва, че тя не е убийца, на мен друго доказателство не ми трябва.
– Ти ли ще говориш от името на Богинов хълм, след като Фърнан почина? – попита Силия.
Меада кимна.
– Богинци го гласуваха вчера.
Дойде ред и на Колийн Триг.
– Продължавам да се питам – започна билкарката – защо са намушкали клетия Коуби между краката? Тя тря’а да го е направила. Мъж не би сторил подобно нещо на друг. Аз си мисля, че не е имала тако’а желание, колкото хората го изкарват. Според мен той я е насилил и тя се е върнала да го убие за т’ва. Баща ѝ се е пробвал да я спре и тя го е убила и него.
* * *
Джеф пристигна следобед с Илейн и Бени. Стоеше близо до жените, точно между Бени и Рик Фишър, които се гледаха свирепо.
– Как е Люсик? – попита Силия Бени, щом влязоха.
Бени въздъхна.
– Колийн каза, че ще може да свали шината след няколко месеца, но това хич няма да ни се отрази добре, ако искаме да изпълним поръчката за пиво на Шопара. Притеснявам се и за момчетата – дано тази семейна вражда се разреши скоро.