Силия кимна.
– Най-добре дръж момчетата при себе си. Радък съвсем е разбунил духовете сред рибарци и те сега си мислят, че трябва да им се издължим в кръв. Май обаче не ги интересува много откъде ще дойде. Междувременно ще се опитам да намеря някой, който стои без работа, за да помогне в пивоварната.
– Благодаря ви, говорителке – рече Бени.
Силия изгледа строго и тримата.
– Всички трябва да полагаме усилия, когато настанат трудни времена.
Тя се обърна и ги отведе в стаята за предене. Рена седеше на стол и зяпаше стената.
– Яла ли е? – попита Илейн притеснено.
Силия кимна.
– Преглъща, каквото ѝ сложиш в устата, и ползва тоалетната, като я заведеш. Даже натискаше педала на чекръка миналата нощ. Само волята ѝ е изчезнала.
– И при мен беше така – съгласи се Илейн.
Бени погледна Рена и заплака.
– Бихте ли могли да ни оставите насаме за минутка, говорителке? – попита Джеф.
– Разбира се – отвърна Силия, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
* * *
Джеф се отдръпна, за да освободи място на Илейн и Бени, които отидоха при сестра си. Заговориха шепнешком, но Джеф можеше да чуе дори къртица, ровеща в двора му на трийсет метра разстояние, и не изпусна и дума от разговора им.
– Тя го е направила – заяви Бени. – Не съм си и помисляла, че би наранила Коуби Фишър, но тя си беше изплашена до смърт от това, което татко може да ѝ причини, ако останат насаме. Молеше ме да я взема с нас...
Тя отново захлипа, също и Илейн. Прегръщаха се, докато не им мина.
– О, Рен – каза Илейн, – защо ти беше да го убиваш? Аз просто мълчах и търпях.
– Нито си мълчала, нито си търпяла – сряза я Бени. – Справи се с проблема като мен – и двете се скрихме зад първия мъж, който зърнахме. И на двете ни се размина, защото оставихме на татко друга слива.
Илейн се обърна към нея с ужас в очите.
– Не съм си и помисляла, че ще продължи с теб – каза тя и се пресегна към сестра си. – Мислех, че си прекалено малка.
Бени плесна ръката ѝ.
– Много добре знаеше – изсъска тя. – Вече имах по-големи цици от повечето съпруги и бях достатъчно голяма, за да ме обещаят. Знаеше, но все пак ни напусна, защото мислеше повече за себе си, отколкото за собствената си рода.
– А ти не направи ли същото? – обвини я Илейн. – Присмял се демон на ядрон!
Те се нападнаха една друга, но Джеф бързо прекоси стаята и ги разтърва, дърпайки ги за яките на роклите.
– Без такива! – каза той, докато ги държеше на ръка разстояние една от друга, вперил яростен поглед и в двете. Накрая те сведоха очи. Когато ги пусна, желанието им да се бият вече бе изчезнало.
– Може би е дошло време да разкажем за това пред съвета – предложи той и двете жени го стрелнаха със свиреп поглед. – Да им обясним какъв човек беше Харл – той посочи с брадичка Рена – и може пък да не я обвинят за стореното.
Илейн се отпусна на мястото до Рена, за да премисли казаното, но Бени го изгледа гневно.
– Искаш да се изтъпанча пред такива като Радък Закона и майката на Люсик и да им кажа, че на баща ми му е харесвало да се държи с дъщерите си като със съпруги? – попита натъртено тя. – Мислиш, че ще доверя тази история на един ханджия и на онази дърта клюкарка Колийн Триг? Нощите да ме вземат, аз как ще погледна мъжа си в очите след подобно нещо, пък камо ли да се разхождам из града с високо вдигната глава? Как някоя от нас би могла? Лошото се случи, ама ако всички разберат, ще стане още по-лошо!
– По-лошо от това да изгорят сестра ти на кладата? – попита Джеф.
– Пък и изобщо не е сигурно, че като разкажем историята, ще спечелим дори един глас в нейна полза – отвърна Бени. – Да не вземе да се окаже, че накрая ще горят три сестри, а не една.
Джеф погледна Илейн, която седеше мълчаливо, докато картината, която описа Бени, шареше пред очите ѝ.
– Мисля, че ще е по-лошо, ако всички разберат – каза тя плахо, а на последната дума гласът ѝ се запречи в гърлото и тя заплака. Джеф изтича при нея и застана на едно коляно, за да я вземе в прегръдките си, докато тя хлипаше.
– И ти най-добре си дръж устата затворена, Джеф Бейлс – каза Бени.
Джеф погледна разплаканата си съпруга и кимна.
– Не ми е мястото да решавам вместо вас двете. Нищо няма да кажа.
Илейн се взря в Рена и с изкривено лице промълви:
– Съжалявам!
Изхлипа и изскочи от стаята.
* * *
– Добре ли си, миличка? – попита Силия Илейн, която с несигурна стъпка излезе от стаята за предене.
– Мъчно ми е, че я виждам такава – промърмори Илейн.
Силия кимна, но отговорът не я задоволи.