– Никой не ви видя да пророните и сълза за баща си – настоя Силия. – Това не е нормално, след като баща ви е умрял от нож в гърба.
Илейн и Бени даже не вдигнаха глави.
Силия ги погледна за миг и въздъхна дълбоко.
– Марш тогава! – сопна им се тя накрая. – Вън от къщата ми, преди да ви посиня задниците! Създател да пази някога да ви се наложи да молите за подкрепа, егоистични малки келеши такива!
Двете сестри изприпкаха от къщата, а Силия подпря глава на ръцете си и усети тежестта на годините както никога досега.
* * *
Силия едва се бе облякла на следващата сутрин, когато зърна на двора си Радък Закона и родителите на Коуби, Гарик и Ноуми, придружени от близо стотина души от Рибарска дупка, които едва ли не съставляваха почти цялото население на градчето.
– Толкова ли са ти слаби думите, Радък Закона, че ти трябват всички близки и познати, за да ги подкрепят? – попита тя, излизайки на верандата.
Из тълпата се разнесе възмутен шепот. Всички се обърнаха към Радък, за да им даде знак да действат. Той понечи да отговори, но Силия го прекъсна.
– Няма да свикам градския съвет, за да се произнася пред цяла тълпа! – извика тя, а гласът ѝ накара силни мъже да се свият от страх. – Има причина да сте си избрали говорител! Да останат само онези, които ще отправят обвинения, другите да си ходят, иначе ще отлагам заседанието, докато не го направите, пък ако ще зимата да изкарате пред вратата ми!
Тълпата зажужа объркано и заглуши отговора на Радък. След миг всички заотстъпваха – някои обратно към Рибарска дупка, но повечето се отправиха към Градски площад и смесения магазин, за да изчакат присъдата. На Силия това не ѝ хареса, но нищо не можеше да направи, след като вече бяха напуснали нейната собственост.
Радък ѝ се намръщи, но Силия му отвърна само с една превзета усмивка и заръча на Ноуми да ѝ помогне да сервира чай на верандата.
Малко по-късно дойде и Колийн Триг, която бе чула шумотевицата от къщата си надолу по пътя. Чирачките ѝ, които ѝ бяха и дъщери, веднага се заеха да поднасят чая, докато тримата членове на съвета изчакваха останалите.
Съветът имаше десетима членове. Всеки район на Потока на Тибит гласуваше ежегодно и излъчваше представител за съвета, който да заседава заедно с пастира и билкарката. Имаше и специални избори за говорител на града. През повечето години Силия печелеше мястото, а когато това не се случваше, представляваше Градски площад.
Обикновено местата в съвета се заемаха от най-старите и най-мъдри хора в селищата и хората рядко избираха други, освен ако някой почине. Фърнан Богин бе представлявал Богиновия хълм почти десет години и беше съвсем естествено вдовицата му да поеме тази функция след смъртта му.
Ето че пристигна и Меада Богин, придружена от петдесетина от Хълма на Богин, които се разпръснаха в посока към Градски площад. Тя мина по пътечката с Люсик, чиято ръка бе превързана, и с Бени, която се бе наметнала с черен шал, за да почете смъртта на баща си. С тях дойдоха пастир Харал и двама от неговите следовници.
– Никого няма да трогнеш, като парадираш с пострадалите си деца – предупреди Радък Меада, след като си взе чай и седна.
– Парадирала съм била – отвърна Меада развеселено. – И това да го чуя от човека, който развява нагоре-надолу кървава рокля, като че ли е знаме.
Радък се навъси, но тъкмо да отговори и го прекъснаха тежките стъпки на Брайн Кътър, познат още като Брайн Широко-плещия.
– Привет, приятели! – изгърмя Брайн, докато се навеждаше, за да не се удари в покрива на верандата. Прегърна сърдечно жените, а на мъжете стисна ръцете до болка.
Брайн бе оцелял след клането при Селището и бе прекарал седмици в състояние на неадекватност, подобно на това на Рена, но сега той беше гордият говорител на Селището край гората. Беше вдовец вече почти петнайсет години, но така и не се ожени повторно, и колкото и да го ръчкаха, винаги отговаряше, че нямало да е честно спрямо починалата му съпруга и децата им. Хората казваха, че верността е пуснала корени в него така, както дърветата, които сечеше, пускаха корени в земята.
Час по-късно видяха Коран Марш да пристъпва бавно по пътечката, подпрял се с цяла тежест на бастуна си. Той беше на осемдесет и се славеше като един от най-старите в Потока. Всички го поздравиха любезно, докато синът му Кевин и внукът му Фил му помагаха да изкачи стълбите. И тримата дойдоха боси, както бе обичайно за тресавци. Макар да бе беззъб и нестабилен, черните очи на Коран Марш все още гледаха пронизително. Той кимна на останалите говорители.
След това пристигна Мак Пасчър, начело на тълпа от фермери, заедно с Джеф Бейлс. Джеф се наведе към Силия, когато стигнаха верандата.