– Мак няма предубеждения спрямо Рена – прошепна той – и ми обеща да отсъди справедливо, независимо какво крещят рибарците.
Силия кимна и Джеф застана до Илейн, Бени и Люсик от другата страна на верандата, срещу Гарик и Ноуми Фишър.
С наближаването на обеда във въздуха се разнасяше все по-силно жужене и стана ясно, че не само от Рибарска дупка са дошли в пълен състав. Стотици кръстосваха улиците и с привидна незаинтересованост поглеждаха към верандата на Силия на път за шивача или обущаря, или към някой друг павилион на Градски площад.
Последни пристигнаха от Южен пост. Те бяха най-крайният район, същински самостоен град с население от близо триста души, местна билкарка и Свещен дом.
Дойдоха в спретнат строй и веднага се отличиха със строгото си облекло. Всички постовчани имаха гъсти бради и се обличаха в черни панталони с черни тиранти, върху бели ризи. Тежки черни сака, шапки и ботуши завършваха тоалета им, въпреки че вървяха под жарките лъчи на лятното слънце. Жените носеха черни рокли, които ги скриваха целите – от глезен до брадичка, с ръкави до китката. Слагаха си бели престилки и бонета и носеха бели ръкавици и слънчеви чадърчета, когато не работеха. Вървяха със сведени глави и не спираха да рисуват защити във въздуха, за да се предпазят от греха.
Начело вървеше Джордж Уоч. От две десетилетия той беше най-старият човек в Потока на Тибит и изпълняваше длъжността не само на говорител, но и на пастир. Из селището тичаха деца, които даже не са били родени, когато той е навършвал столетие. Въпреки това вървеше пред цялата процесия с изпъчени гърди, уверена стъпка и твърд поглед. Нямаше нищо общо с Коран Марш, който бе с четвърт век по-млад, но годините го бяха съсипали.
Джордж може би би спечелил и длъжността на говорител на градчето, тъй като имаше стабилен брой гласове от най-големия район в Потока на Тибит, но извън Южен пост той не намери и един почитател. Нямаше и да намери, дори в лицето на пастир Харал. Джордж Уоч просто беше прекалено строг.
Силия се изправи в цял ръст – това не бе малко, – за да го посрещне.
– Говорителке – поздрави я Джордж, преглъщайки недоволството си, че му се налага да нарича така жена, която отгоре на всичко беше и неомъжена.
– Пастире – отвърна Силия, без никакво намерение да се оставя да я сплашват.
Двамата си размениха уважителни поклони.
Съпругите на Джордж, някои от които бяха стари и горди като него, а други по-млади, даже и една бременна, минаха безмълвно покрай тях и влязоха в къщата. Силия знаеше, че са се отправили към кухнята. Постовчани винаги превземаха кухнята, за да се уверят, че хранителните им нужди ще бъдат задоволени. Те спазваха строга диета от прости храни, без подправки или захар.
Силия даде знак на Джеф.
– Върви да изкараш Руско от магазина – каза му тя и Джеф се затича нататък.
Хората винаги избираха Силия за говорител на Градски площад, но в годините, когато ѝ даваха поста и на говорител на градчето, тя назначаваше Руско Шопара за представител на Градски площад, така че районът да запази независимостта си, както изрично бе постановено в закона. Малцина се радваха на това, но Силия беше наясно, че смесеният магазин е сърцето на Градски площад и ако на един му процъфтяваше бизнесът, все пак всички имаха изгода от това.
* * *
– Ами влизайте, нека да вечеряме – подкани ги Силия, след като всички вече се бяха поуспокоили. – Ще се заемем с редовните дела на съвета, когато дойде кафето, а щом опразним чашите, ще преминем на инцидента от тези дни.
– Ако за вас няма да е проблем, говорителке – прекъсна я Радък Закона, – аз лично бих предпочел да отложим вечерята и останалите дела за следващия съвет, а сега да обърнем внимание на въпроса с мъртвия ми роднина.
– Проблем е, Радък Фишър – заяви Джордж Уоч и тропна с лакирания си черен бастун. – Не можем просто да пренебрегнем обичаите и обноските си само защото някой е умрял. Живеем във времето на Напастта и често срещаме смъртта. Създателят наказва грешниците, когато намери за добре. Момичето на Танър ще получи присъда, след като разгледаме редовните дела на Потока на Тибит.
Той говореше с авторитета на човек, чиито думи никой не би оспорил, въпреки че Силия беше говорителката. Тя се примири с незачитането, което Джордж често показваше, защото в случая беше на нейна страна. Колкото по-късно ставаше, толкова по-малък бе шансът присъдата на Рена – в случай че бъде смъртна – да влезе в сила още тази нощ.
– Една вечеря би ни се отразила добре – съгласи се пастир Харал, макар двамата с Джордж често да имаха разногласия. – Както се казва в Канона, „не търси справедливост от човек с празен стомах“.