Радък погледна останалите говорители за подкрепа, ала освен Шопара, който идваше последен и си тръгваше пръв, всички останали бяха решени да спазят традициите на съвета. Намръщи се, но повече не възрази. Гарик понечи да каже нещо, обаче Радък го възпря с едно поклащане на главата.
Вечеряха, а след това обсъдиха делата на всеки един район поотделно на по чаша кафе и сладкиши.
– Мисля, че е време да се срещнем с момичето – каза Джордж, щом приключиха с неговия район, който винаги се обсъждаше пос-леден.
Всъщност говорителката на градчето трябваше да отбелязва началото и края на задачите, но той отново пренебрегна Силия, удряйки с бастуна си, като че беше чукчето на говорител. Тя изпрати свидетелите отвън на верандата и отведе деветимата членове на съвета при Рена.
– Момичето не се ли преструва? – попита Джордж.
– Ако искаш, покани вашата билкарка да я прегледа – отвърна Силия.
Джордж кимна и извика жена си Трена, билкарката на Южен пост, която вече наближаваше деветдесетте. Тя излезе от кухнята и се приближи до момичето.
– Мъжете да напуснат – нареди Джордж и всички седнаха отново по местата си на масата. Силия седна на главното място на масата, а Джордж, както винаги, срещу нея.
Трена излезе след малко, погледна Джордж и той ѝ кимна в знак, че може да говори.
– Каквото и да е сторило, момичето наистина е в шок – каза тя и той ѝ кимна отново, за да си върви.
– И тъй, видяхте състоянието на момичето – каза Силия и взе чукчето, преди Джордж да се наложи над протокола. – Предлагам да отложим всякакви решения, докато не се съвземе и не чуем защитата ѝ.
– Ядрото да ме вземе, ако го допусна! – извика Радък.
Той понечи да се изправи, но Джордж удари по масата с бастуна си и го спря на място.
– Не съм дошъл чак дотук, за да погледна някакво спящо момиче и да си тръгна, Силия – заяви той. – Най-добре сега да изслушаме свидетелите и обвинителите, както си му е редът.
Силия се намръщи, но никой не посмя да се възпротиви. Независимо че беше говорителка, ако се изправеше срещу Джордж, щеше да остане сама. Тя извика Гарик, за да изложи обвиненията си, както и свидетелите един по един, за да отговорят на въпросите на съвета.
– Не се правя, че знам какво се е случило онази вечер – започна Силия заключителните си думи. – Няма свидетели, освен самото момиче, а на него би трябвало да му се даде правото да се изкаже в своя защита, преди да отсъдим.
– Няма свидетели ли?! – викна Радък. – Току-що чухме Стам Тейлър, който я е видял само мигове по-рано да се отправя към мястото на убийството!
– Същата вечер Стам Тейлър е бил пиян като мотика, Радък – възрази Силия и погледна Руско, който кимна в знак на съгласие.
– Просна ми се на пода и го изгоних, след което затворих магазина – поясни Руско.
– Аз викам да обвиним тоя, дето му е сложил питието в ръката – каза Джордж, а Руско свъси вежди, но мъдро си замълча.
– Или е видял момичето, Силия, или не е – включи се Коран Марш.
Останалите закимаха.
– Да, видял я е наоколо – съгласи се Силия, – но не е видял нито къде е отишла, нито какво е направила.
– Намекваш, че тя няма нищо общо със случая? – попита невярващо Джордж.
– Разбира се, че има общо – сопна му се Силия. – И слепец би го видял. Но никой от нас не би се заклел в слънцето, че знае какво е нейното участие. Възможно е мъжете да са се изклали един друг. Може да е убила при самозащита. И Колийн, и Трена потвърдиха, че е била пребита.
– Няма никакво значение какво е участието ѝ – възропта Радък. – Двама мъже не могат да се наръгат с един и същи нож. Важно ли е да знаем кого точно е убила, ако не и двамата?
Джордж кимна.
– И да не забравяме, че най-вероятно женската ѝ хитрост ги е скарала. Развратната ѝ природа ги е отвела по тази пътека и би трябвало да отговаря за това.
– Двама мъже се бият кой да я притежава, а ние ще обвиним момичето? – намеси се Меада. – Глупости!
– Изобщо не са глупости, Меада Богин, просто ти си затваряш очите за истината, тъй като обвиняемата ти е рода – обади се Радък.
– Присмял се демон на ядрон! – отвърна Меада. – Същото мога да кажа и за теб.
Силия удари с чукчето си.
– Ако трябваше да отстраняваме от съвета всеки, свързан с даден проблем в Потока на Тибит, тогава нямаше да има кой въобще да ги разисква, Радък Фишър. Всеки има правото да говори. Такъв е законът.
– Законът – каза замислено Радък. – Четох закона.
Той извади книга с кожена подвързия.