– Особено този за убийците.
Отвори на отбелязана страница и зачете:
– „И ако някой извърши тази низост, да убие в пределите на Потока на Тибит или в покрайнините му, да се издигне стълб на Градски площад и да се оковат отговорните за деянието пред целия град, и да се оставят там един ден за покаяние и една нощ без защита или подслон, за да видят всички гнева на Създателя, изсипал се над грешниците, които нарушават този договор.“
– Ти се шегуваш! – извика Силия.
– Пълна варварщина! – съгласи се Меада.
– Такъв е законът – изхихика Радък.
– Виж, Радък – включи се пастир Харал, – този закон трябва да е на триста години.
– Канонът е още по-стар, пастире – намеси се Джордж. – И него ли ще пренебрегнеш? Правосъдието няма за цел да бъде жалостиво.
– Не сме се събрали да пренаписваме правилата – допълни Радък. – Такъв си е законът, нали така, Силия?
Ноздрите на Силия потрепнаха, но тя само кимна.
– Единственото за разискване е дали е виновна – отсече Радък и сложи на масата кървавия нож на Харл, – а за мен е ясно като бял ден, че е виновна.
– Много добре знаеш, че може да е взела оръжието и след това, Радък – възропта пастирът. – Коуби искаше да се ожени за Рена и Харл на два пъти го заплаши, че ако се пробва, ще му отреже топките.
Радък се изсмя гръмогласно.
– Може и да успееш да убедиш някой, че двама мъже са се изклали с един и същи нож, но те не бяха просто убити. Бяха осакатени. Моят праплеменник едва ли е накълцал Харл въпреки прерязаната си мъжественост и ножа в сърцето.
– Човекът има право – съгласи се Руско.
Радък изсумтя.
– Та хайде да гласуваме и да се свършва вече.
– Подкрепям това – обади се Шопаря. – Градски площад никога досега не е виждал подобна навалица и трябва да се върна в магазина.
– Животът на едно момиче е заложен тук, а теб те интересува само колко кредита ще прибереш от зяпачите? – попита Силия.
– О, не ми прави забележки, Силия – отвърна Руско. – Аз бях този, който трябваше да измие кръвта от задната стая.
– Кой е „за“ това да гласуваме? – попита Джордж.
– Аз съм говорителката, Джордж Уоч! – сряза го Силия, насочила чукчето към него.
Но вече бяха вдигнати няколко ръце в съгласие с предложението, които я сепнаха. Джордж прие укора с леко кимване.
– Хубаво – отстъпи Силия. – Според мен момичето е невинно, докато не успеем да докажем противното, а засега нямаме никакви доказателства.
Тя погледна надясно към пастир Харал, за да му даде думата.
– Грешиш, Силия – възрази Харал. – Имаме доказателства за едно нещо – за тяхната млада любов. Говорих с Коуби, погледнах в очите на Рена. И двамата вече бяха големи, искаха сами да решават за връзката си и това си беше съвсем в реда на нещата. Харл нямаше никакво право да се противи и аз под слънчева светлина бих се заклел, че кръвопролитието е започнало с него и сега свърши с него. Невинна е.
Следващият беше Брайн Кътър. Гласът на гиганта беше неочаквано мек.
– На мен ми се струва, че каквото и да е направило момичето, то е било при самозащита. Знам какво е да видиш такива ужасяващи неща, та съзнанието ти да забегне към някое безопасно място. И аз бях така, след като ядроните ми отнеха семейството. Силия ми помогна тогава и мисля, че момичето заслужава същото. Невинна е.
– Хич не е невинна – възрази Коран Марш. – Целият град знае, че Рена Танър е нечестива и е подвела Коуби Фишър да развратничат! Нищо няма да я спре да буди похотта у мъжете! Щом ще се държи като ядроните, можем спокойно да им я оставим. Блатните демони са ядрили и по-достойни от нея, а слънцето пак си изгрява на сутринта. Виновна е.
На ред беше Джордж Уоч.
– Дъщерите на Харл му носеха само мъки. Единствено по милостта на Създателя това не се случи още преди петнайсетина години, когато сестра ѝ избяга. Виновна.
Радък Закона кимна.
– Всички знаем, че е виновна.
Той се обърна към Руско.
– Струва ми се прекалено жестоко да оставим момичето на ядроните, независимо какво е направило – започна Шопара. – Но щом така правите тук...
Той сви рамене.
– Не мога да допусна някой просто да се разхожда и да избива хора. Викам да я зарежем навън и да се свършва. Виновна.
– Ще видим дали ще те оставя да представляваш Градски площад догодина – промърмори Силия.
– Извинявайте, госпожо, но аз сега представлявам Градски площад – възрази Шопара. – Хората трябва да се чувстват в безопасност, когато излязат на пазар из градчето. Никой няма да се чувства в безопасност, ако наоколо се разхожда убиец.