– Ами момчето, Джейк? – попита той. – И за него имам писмо.
– Вече не е момче – поправи го Елиса с пронизителен поглед. – Вече е мъж. Живее на Мелничарски път в третата работническа колиба.
Защитения кимна.
– Тогава, ако не възразявате, аз ще потеглям.
– Това, което ще видите, може и да не ви хареса – предупреди го Елиса.
Защитения я погледна, опитвайки се да разбере какво има предвид, но то бе потънало във влажните ѝ, подпухнали очи. Изглеждаше уморена и крехка. Той се обърна и понечи да тръгне.
– Откъде знаете името на дъщеря ми? – попита Елиса.
Въпросът го изненада. Той се поколеба.
– Вие ми я представихте, когато дойде.
Щом произнесе тези думи, той се наруга, защото Елиса не можа да ги представи докрай, нали я прекъснаха. Трябваше да каже, че знае името от Арлен.
– Може и да е така – съгласи се Елиса за негова изненада. Той прие това като чист късмет и тръгна към вратата. Ръцете му тъкмо дърпаха резето, когато тя проговори отново.
– Ти ми липсваше – промълви тя.
Той се поспря, борейки се с импулса да се втурне към нея, да я смачка в прегръдките си и да я помоли за прошка.
Излезе от магазина, без да продума.
* * *
Защитения се проклинаше, докато крачеше по улицата. Тя го беше разпознала. Той не знаеше как точно, но ето на, и сега, като излезе, най-вероятно я бе наранил много повече, отколкото с новината за смъртта си. Елиса му беше като майка и напускането му трябва да ѝ се е сторило като краен отказ от любовта ѝ. Но какво би могъл да стори? Да ѝ покаже какво си бе причинил? Да ѝ покаже чудовището, в което се бе превърнал осиновеният ѝ син?
Не. Нека си мисли, че ѝ е обърнал гръб. Всяка лъжа беше по-добра от истината.
Въпреки че заслужава да знае? – попита досадният глас в главата му.
Въпросът го измъчваше, той реши да го изхвърли от съзнанието си и да се съсредоточи върху истинската причина да дойде в Мливари. Съобщението от Райнбек. Той се представи в двореца на херцог Юкор, но стражите пред портата не го приветстваха радушно.
– Негова Светлост няма време да се среща с всеки дрипав пастир в града – изръмжа единият от тях, щом го видяха да приближава с качулката и робата си.
– За мен ще намери – отвърна Защитения и вдигна вестоноската си чанта с печата на Райнбек. Стражите се опулиха, но после се обърнаха към него подозрително.
– Виждал съм всички владетелски вестоносци, но теб не те знам – каза му първият страж.
– И кой ще е тоя вестоносец, дето се размотава с дрехите на пастир? – попита другият.
Защитения все още не можеше да си събере мислите след срещата с Елиса и нямаше време за жалките стойки, които му кършеха някакви невзрачни служители.
– Тоя, дето ще ви пръсне черепите, ако не отворите портите и не ме представите – заплаши ги той и си свали качулката.
И двамата стражи отсъпиха назад, щом видяха татуираното му лице. Той посочи портата и те се запрепъваха в желанието си да я отворят колкото се може по-бързо. Единият припна напред към двореца, за да оповести идването на Защитения.
Той отново си сложи качулката, скривайки усмивката си. Имаше и ползи от това да си чудовище.
Тръгна с равна стъпка към двореца, привличайки погледите на всички в двора, а острият му слух долови шепота им. Не след дълго управителката на двореца майка Джоун дойде да го посрещне, водена от стража на портата. Преди повече от десетилетие, когато Защитения я бе видял за последен път, тя вече изглеждаше изнемощяла, но сега Джоун направо се бе съсухрила – кожата ѝ прозираше бледно, опната над сини вени и обсипана с кафеникави петна. Гърбът ѝ обаче все още беше изправен, а крачката ѝ – пъргава. Рейджън я бе определил като някакъв неин си вид ядрон, тъй като никое от посещенията му не му бе дало поводи да се съмнява в преценката си. На няколко крачки зад нея я следваха дискретно неколцина стражари.
– Ето го, майко – каза единият.
Джоун кимна и с едно махване отпрати стража. Той се върна обратно в къщичката си при портата, а Защитения забеляза, че доста от хората на двора се понесоха към караула, жадни да научат клюката.
– Вие сте този, когото наричат Защитения, нали така? – попита Джоун.
Защитения кимна.
– Нося спешно съобщение от херцог Райнбек, както и мое лично предложение.
При тези думи Джоун повдигна вежди.
– Много хора вярват, че вие сте възкръсналият Избавител. Как тогава ще служите на херцог Райнбек?
– Аз не служа на никого – отвърна Защитения. – Нося писмото на Райнбек, защото неговите интереси съвпадат с моите. Красианското нападение на Райзън засяга всички ни.