– Извинявай – каза Защитения. – Прав си. Нямах никакво право да...
Рейджън издиша.
– Няма нищо, момчето ми.
Защитения мина покрай редиците портрети на стените на гостната. Всяка година си поръчваха по един, за да отбележат края ѝ. Първият беше на Рейджън и Елиса като много млади. Следващият беше направен няколко години по-късно и Защитения видя собственото си лице, втренчено в него, без защити – лице, което не бе виждал от години. Арлен Бейлс, дванайсетгодишно момче, седнало на стол пред Рейджън и Елиса.
С всеки изминал портрет изглеждаше все по-пораснал, докато не дойде един, на който стоеше между Рейджън и Елиса, а в ръцете си държеше бебето Маря.
Нямаше го на портрета от следващата година, но скоро след това се появи друг Арлен. Защитения докосна внимателно платното.
– Ще ми се да съм бил, когато се е раждал. Ще ми се сега да бъда до него.
– Можеш – каза твърдо Елиса. – Ние сме семейство, Арлен. Не е нужно да живееш като просяк. Тук винаги ще бъде твой дом.
Защитения кимна.
– Сега разбирам. Разбирам го така, както никога досега и искрено съжалявам за това. Заслужавате повече, отколкото ви дадох, повече, отколкото бих могъл да ви дам. Напускам Мливари веднага щом се видя с херцога.
– Какво?! – извика Елиса. – Та ти току-що пристигна!
Защитения поклати глава.
– Избрах съдбата си и трябва да я осъществя до край.
– Къде ще отидеш тогава? – попита Елиса.
– Като за начало, в Потока на Тибит – отвърна той. – Ще остана достатъчно дълго, за да им покажа бойните защити. А пос-ле, ако ти разпространиш защитите из Мливари и селата му, аз ще направя същото с Анжие и Лактън.
– Да не би да очакваш всяко малко селце да се вдигне на бой? – попита Елиса.
Защитения поклати глава.
– Не моля никого да се бие. Но ако баща ми бе разполагал с лък със защитени стрели, майка ми сега щеше да е жива. На всички дължа шанса, който тя нямаше. Щом защитите стигнат до всяко кътче на земята, така че да не могат повече да се загубят, хората сами да решат какво да правят с тях.
– А после? – настоя Елиса, а в гласа ѝ все още се четеше надежда, че един ден той ще се върне завинаги.
– После ще се бия – отвърна Защитения. – Всеки, който застане до мен, ще бъде добре дошъл, заедно ще избиваме демони, докато не паднем или докато Маря и Арлен не погледнат залеза без страх.
* * *
Беше късно и слугите отдавна вече се бяха оттеглили. Рейджън, Елиса и Защитения седяха в кабинета. Сладкият дим от лулите на мъжете тежеше във въздуха, докато си пийваха бренди.
– Привикаха ме утре на аудиенцията при херцога със „Защи-тения“ – каза Рейджън, – но и след сто години нямаше да се досетя, че става въпрос за теб.
Той се подсмихна.
– Задачата ми е да поставя защитници, дегизирани като слуги, които да прекопират татуировките ти, докато се занимаваш с негова Светлост.
Защитения кимна.
– Ще бъда с качулката.
– Защо? – попита Рейджън. – Щом искаш да стигнат до всеки, защо ще ги пазиш в тайна?
– Защото тогава Юкор ще ги желае – отвърна Защитения. – А аз ще се възползвам от това. Искам да се обърка, да си помисли, че ги купува от мен, докато ти ще ги разнесеш тихомълком до всеки защитник в херцогството. Нека стигнат колкото се може по-далеч, така че Юкор да не може да ги спре.
Рейджън изсумтя.
– Хитро – призна той, – макар че Юкор ще побеснее, щом разбере, че си го изиграл.
Защитения сви рамене.
– Отдавна вече ще съм си тръгнал, а и той не заслужава повече, след като държи знанието от стария свят заключено в библиотеката си и допуска до книгите само шепа хора.
Рейджън кимна.
– Значи ще е най-добре на аудиенцията да се правя, че не те познавам. Ако се разбере кой си, аз ще се престоря, че съм също толкова смаян, колкото всички останали.
– Мисля, че това е разумно – съгласи се Защитения. – Кой друг смяташ, че ще дойде?
– Ще бъдем възможно най-малко – отвърна Рейджън. – Юкор всъщност се радва, че ще дойдеш на разсъмване, защото ще може да те посрещне и изпрати още преди пастирите и другите знатни особи да са разбрали за срещата. Освен херцогът и Джоун, там ще съм аз, ръководителят на Гилдията на вестоносците Малкълм, дъщерите на Юкор и моите защитници, предрешени като слуги.
– Разкажи ми за дъщерите на Юкор – помоли Защитения.
– Хипатия, Аелия и Лорейн – започна Рейджън, – всичките са твърдоглави като баща си, а не го задминават и по красота. Майки са, с родени синове. Ако на Юкор не му се роди син скоро, Съветът на майките ще избере следващия херцог от тази пасмина.