– Значи, ако Юкор умре, едно момче ще стане херцог? – попита Защитения.
– Технически погледнато, да – отвърна Рейджън, – но всъщност майка му ще управлява като херцогиня, дори по закон да не може да се нарече така, докато той не навърши пълнолетие... а може би и след това. Не подценявай никоя от тях.
– Няма – увери го Защитения.
– Също трябва да знаеш, че херцогът има нов глашатай – отбеляза Рейджън.
Защитения сви рамене.
– Какво значение има? Аз не знаех и предишния.
– Има значение – продължи Рейджън, – защото това е Кийрън.
Защитения вдигна рязко поглед. Кийрън беше жонгльорът на Рейджън от времето, когато намериха малкия Арлен на пътя. Тогава момчето беше в безсъзнание и на крачка от смъртта заради демонската треска, която хвана, след като осакати Едноръкия. Жонгльорът се бе проявил като пълен страхливец, сгушваше се в походната си постеля и хленчеше, докато демоните изпробваха защитите им, но години след това Защитения го хвана по средата на изпълнение, в което жонгльорът твърдеше, че сам е осакатил Едноръкия – демон, който всяка нощ се опитваше да проникне в града, за да отмъсти на Арлен, а веднъж дори успя да пробие стената. Арлен бе нарекъл Кийрън лъжец пред публиката му и затова чираците на жонгльора пребиха него и приятеля му Джейк.
– Как може някой, който отказва да пътува, да стане глашатай на херцога? – удиви се Защитения.
– Юкор поддържа властта си, като събира хора, както прави със знанието – обясни Рейджън. – Тъпата песничка на Кийрън за Едноръкия го направи известен сред благородниците и това прив-лече вниманието на Юкор. Скоро след това Кийрън го назначиха на заплата при херцога и сега играе само когато Юкор пожелае.
– Значи всъщност не е никакъв глашатай – заключи Защитения.
– Не, изпълнява и такива задачи – каза Рейджън. – За да стигнеш до повечето селца, не е нужно даже да излизаш от защитите, а Юкор построи и няколко междинни станции по пътя за други селца, където безгръбначната невестулка се подслонява.
* * *
Портите на херцогския двор се отвориха на зазоряване и човекът, който дойде да посрещне Защитения, беше самият Кийрън.
Той беше почти същият, какъвто го помнеше Защитения – висок дори за мливариец, с морковенооранжева коса и яркозелени очи. Беше понадебелял, най-вероятно заради облагите от новия му покровител. Рехавият му мустак все още отказваше да се свърже с къдрицата на брадичката му, въпреки че вече по бръчиците на лицето му се шуплеше пудра, нанесена, за да скрие вехнещата младост.
Но докато последния път бе видял Кийтън в шарен жонгльорски костюм, сега той беше истински владетелски глашатай, облечен подобаващо. Куртката му бе оцветена в херцогските сиво, зелено и бяло и му придаваше доста сериозен вид, но панталоните му все пак бяха широки, в случай че му кажат да се преметне, а вътрешността на черната му мантия беше на кръпки от шарена коприна, която би могла да се разкрие с едно завъртане.
– За мен е чест да се запозная с вас, уважаеми! – поздрави го Кийрън и се поклони тържествено. – Негова Светлост се готви за пристигането на неколцина от своите главни съветници преди вашата аудиенция. Последвайте ме и ще ви отведа в приемния салон.
Защитения тръгна след него по коридорите на двореца. При последното му посещение тук кипеше дейност – майки и слуги тичаха напред-назад по херцогски дела, но толкова рано сутринта коридорите все още бяха празни. Тук-там се мяркаше по някой слуга, който само невидим не можеше да стане.
Жужащи лампи осветяваха коридора с разтреперан плам. Тези не се нуждаеха от масло или фитил, от никакви билкарски химикали. Наричаха го лектричество, още една частица от древните науки, която Юкор пазеше за себе си. Приличаше на магия, но Защитения знаеше още от времето, прекарано в библиотеката на херцога, че това е просто обуздан магнетизъм. Даже мелниците работеха на същия принцип, само дето ги задвижваше вятър или течаща вода.
Кийрън го заведе в стая, отрупана с кадифе, в която бумтеше камина. Покрай стените бяха наредени лавици с книги, а край тях стоеше и махагоново писалище. Щеше да му бъде приятно да изчака тук, ако го оставеха сам.
Но Кийрън не си тръгна. Отиде при сребърния сервиз, наля два бокала ароматно вино и подаде единия на Защитения.
– Аз също съм познат като борец срещу демоните. Може би сте чували песента „Едноръкия“, която съчиних по този повод?
Младият Арлен би кипнал при тези думи, защото Кийрън все още си присвояваше заслугата за делата на момчето, но Защитения беше отвъд тези неща.