– Аз съм напълно квалифициран да разчета тази книга. Защитаването е част от обучението на пастирския помощник. Светът може да не е готов за това, което се съдържа вътре. Негова Светлост заповяда да мине първо през мен.
– Това ли ти е работата, пастире? Да решаваш за какво е готово човечеството? Сякаш с Юкор си мислите, че имате право да отказвате на хората способността да се бият с ядроните?
Ронел изсумтя.
– Говорите, сякаш не продадохте защитите прескъпо, вместо да ги разпространите безплатно.
Защитения отиде до писалището на Ронел. Повърхността му беше безупречно чиста и празна, имаше само един светилник, полиран махагонов комплект за писане и месингова стойка, върху която бе поставен Канона, личното копие на пастира. Той взе неб-режно книгата и острият му слух долови внезапното вдишване на пастира, който обаче не каза нищо.
Подвързаната с кожа книга беше захабена, а мастилото ѝ – избеляло. Не беше за показ, изглеждаше използвана – като наръчник, към който често се е обръщал, пълен с тайни, над които е било мислено. Ронел бе карал Арлен да чете от същото това копие, докато беше в библиотеката, ала момчето не бе възприело вярата на Ронел, защото тя беше изградена върху две условия, които за Арлен бяха недопустими: че има всемогъщ Създател и че ядроните са част от волята Му, наказание за греховете на човечеството.
Според него книгата, както много други неща на света, беше виновна за тежкото положение на хората, които бяха станали слабохарактерни и се криеха, след като трябваше да се изправят очи в очи с опасността. Все се страхуваха, все нямаха надежда. Но въпреки това Защитения силно вярваше в отношението на Канона към дружбата и братството между хората.
Запрелиства книгата, докато не стигна определен пасаж, и зачете:
Всеки мъж на този свят е твой брат,
Всяка жена е твоя сестра, всяко дете е твое дете,
Защото всеки страда от Напастта, и праведник, и грешник,
И съюзени трябва да се изправят срещу нощта.
Защитения хлопна книгата и накара библиотекаря да подскочи.
– Каква цена поисках за защитите, пастире? Юкор да помогне на безпомощните пред прага му, нали? Каква е моята изгода от това?
– Може да си се споразумял с Райнбек – предположи Ронел. – Платил ти е, за да се отървеш от просяците, които са станали проблем на юг от Разделящата.
– Чуй се само, пастире! – сряза го Защитения. – Измисляш си извинения само за да не следваш собствения си Канон!
– Защо си дошъл? – попита Ронел. – Можеше да дадеш защитите на всички в Мливари, ако искаше.
– Вече го направих – отвърна Защитения. – Нито ти, нито Юкор бихте могли да ги спрете.
Ронел се опули.
– Защо ми го казваш? Кийрън тръгва чак утре. Все още имам време да кажа на херцога да отмени обещанието си да подслони бежанците.
– Но няма да го сториш – каза Защитения и с отривист жест върна Канона на поставката му.
Ронел се намръщи.
– Какво искаш от мен?
– Да разбера повече за военните машини, които Юкор спомена – заяви Защитения.
Ронел си пое дълбоко дъх.
– А ако не пожелая да те осведомя?
Защитения сви рамене.
– Тогава ще отида при рафтовете и сам ще открия нужното.
– Архивите ни са достъпни само за хора с печат от херцога – каза Ронел.
Защитения свали качулката си.
– Дори за мен ли?
Ронел зяпна с изумление изрисуваната му кожа. Дълго време не продума, а когато най-накрая го направи, изрече друг цитат от Канона:
– „И плътта му ще бъде белязана...“
– „И демоните няма да понесат гледката, а ще избягат в ужас“ – довърши Защитения. – Накара ме да наизустя този пасаж същата година, когато защитавах лавиците ти.
Ронел го погледна за миг, опитвайки се да отлющи защитите и отминалите години. Изведнъж очите му грейнаха, разпознали лицето.
– Арлен? – ахна той.
Защитения кимна.
– Обеща ми неограничен достъп до книгите – припомни той на библиотекаря.
– Да, да, разбира се... – започна Ронел, но умът му се запиля.
Той потръска глава, за да се опомни.
– Как можах да не забележа? – промърмори той.
– Да забележиш какво? – попита Защитения.
– Че си ти. – Ронел падна на колене. – Ти си Избавителя, пратен да сложи край на Напастта!
Защитения се намръщи.
– Не съм казвал нищо подобно. Та ти ме познаваш от дете! Бях своеволен и импулсивен. Дори не съм стъпвал в свещен дом. Ухажвах дъщеря ти, а после напуснах и развалих обещанието ни. – той се наведе към пастира. – И по-скоро бих ял демонски лайна, отколкото да повярвам, че човечеството заслужава тази „Напаст“.