– Разбира се – съгласи се Ронел. – Избавителя трябва да вярва в обратното.
– Аз не съм проклетият Избавител! – сопна му се Защитения, но този път библиотекарят не трепна дори, а очите му стояха широко отворени и изпълнени с интерес.
– Напротив – отвърна Ронел. – Само това обяснява чудесата ти.
– Чудеса ли? – попита Защитения невярващо. – Да не си пушил тъпчиплевел, пастире? Какви чудеса?
– Кийрън може да пее колкото си иска как те е намерил на пътя, но версията, която аз знам, я чух първо от майстор Коб – каза Ронел. – Ти си отрязал ръката на онзи каменен демон, а когато проби стената, ти го подмами в капана на защитниците.
Защитения сви рамене.
– Е, и? Всеки с елементарни познания в защитаването би могъл да стори същите неща.
– Не мога да се сетя дори за един, който да ги е правил – отбеляза Ронел. – А ти си бил само на единайсет лета и съвсем сам в нощта, когато си осакатил демона.
– Щях да умра от раните си, ако не ме беше намерил Рейджън – продължи да упорства Защитения.
– Оцелял си няколко нощи, преди да те намерят – отвърна Ронел. – Рейджън е бил пратен от Създателя, когато е решил, че изпитанието ти е приключило.
– Какво изпитание? – попита Защитения, но Ронел не му обърна внимание.
– Просяче, намерено на пътя – продължи библиотекарят, – но точно ти донесе на Мливари нови защити и съживи занаята още преди да завършиш чиракуването си!
Говореше, сякаш виждаше всяко събитие в нова светлина, сякаш попълваше парчетата от някакъв огромен пъзел.
– Ти защити Святата библиотека – каза той със страхопочитание и го посочи. – Момче, един обикновен чирак, а аз те оставих да защитиш най-важната сграда на света.
– Само мебелите – добави Защитения.
Ронел кимна, сякаш изникна ново парче от пъзела.
– Създателят е искал да си тук, в библиотеката. Тайните ѝ са събрани за теб!
– Това са глупости – отряза го Защитения.
Ронел се изправи.
– Моля те, сложи си пак качулката – каза той и отиде до вратата.
Защитения го погледна учудено за миг, но изпълни молбата. Ронел го отведе от кабинета до главния архив, като крачеше през лабиринта от лавици с бързината на човек, който прекосява дома си, след като е чул чайника да свисти.
Защитения го последва със същата ловкост. След като беше защитил всяка лавица, маса и пейка в сградата, мястото беше запечатано в съзнанието му. Скоро стигнаха арка, заградена с въже. Вардеше я едър последовател, а над него в ключовия камък бяха издълбани буквите ПЗ.
Вътре бяха най-ценните томове в архива – оригинали от преди завръщането. Бяха поместени в стъкленици и рядко се пипаха, защото отдавна вече имаха копия. В отделение „ПЗ“ имаше и безброй справочници, философии и истории, които библиотекарят, благочестив пастир на Създателя, смяташе за неподходящи дори за учените на Мливари.
Защитения обаче ги бе чел с удоволствие като момче. Взимаше ги, когато послушниците, патрулиращи край цензурираните лавици, не бяха наоколо. Беше задигал не един забранен любовен разказ или нередактирана история за нощно четене и бе връщал текста, преди някой да забележи липсата му.
Послушникът се поклони дълбоко на пастира и Ронел отведе Защитения до една от забранените лавици. Там имаше хиляди книги, но херцогският библиотекар знаеше буквално всеки том наизуст и дори не си направи труда да провери лавицата или гръбчето, когато избра един от тях. Обърна се и го подаде на Защитения. На корицата бе изписано с ръкописни букви: „Оръжия от стария свят“.
– През Епохата на науката е имало ужасяващи оръжия – каза Ронел. – Оръжия, които са можели да избият стотици, дори хиляди хора. Нищо чудно, че сме си навлекли гнева на Създателя.
Защитения пренебрегна заключението му.
– Юкор иска да ги построи отново, така ли?
– Най-ужасните са извън възможностите ни, изискват мащабни рафинерии и лектрическа сила – отвърна Ронел. – Но има много други неща, които всеки би могъл да направи с прости химкали и ковашко огнище. В тази книга – той посочи тома в ръцете на Защитения – са описани подробно същите оръжия и как се правят. Вземи я.
Защитения вдигна вежда.
– Какво ще направи Юкор, като разбере, че я няма?
– Ще се ядоса и ще ме накара да я препиша наново от оригинала – каза Ронел и посочи редиците стъклени сандъци за книги.
Стъкло, което самият Защитен бе белязал със заклинания.
Пастир Ронел проследи погледа му.
– Когато от Гилдията на защитниците започнаха да зареждат стъклени изделия, аз ги оставях навън през нощта. Твоите защити направиха тези стъкленици вечни. Ето още едно чудо.