– Не бива да казваш на никого кой съм – каза Защитения. – Ще застрашиш живота на всеки, когото някога съм познавал.
Ронел кимна.
– Засега стига само аз да знам.
Ако той не беше издал самоличността си на Ронел, сигурно Мери щеше да го направи, но въобще не беше очаквал този сериозен мъж да реши, че той, Арлен Бейлс, е Избавителя. Защитения се намръщи и пъхна книгата в чантата си.
* * *
В последната нощ от новолунието мисловният демон прос-леди Защитения до крепостта Мливари. Ядронският княз излизаше на земната повърхност само в трите най-тъмни нощи от лунния цикъл, но бързо надушваше дирята на плячката си по остатъчната му миризма даже дни след като тя бе минала отнякъде. Миризмата беше вълнуваща – не съвсем човешка, а и топла заради откраднатата магия от Ядрото.
Възседнал крилатия си мимик, демонът гледаше надолу към мрежата, обгърнала човешкия развъдник. Стените бяха защитени с мощни символи, но между магическите линии, които се пресичаха над покривите, зееха огромни дупки. Крилатият търтей, който не можеше да види мрежата, освен ако не я задейства, би ги открил само по случайност, но ядронският княз лесно можеше да прецени откъде минават линиите и преведе своя мимик между тях към града.
Всички прозорци бяха захлупени, а улиците – мрачни и пусти. Мисловният демон усети дърпане откъм къщите, които се опитваха да изсмучат магията му със защитите си, но мимикът се рееше така бързо, че не успяха да му навредят. Из целия град се ширеха нескопосани защитни мрежи, но ядронският княз ги избягваше със същата лекота, с която човек би заобиколил локва.
Минаха през града по невидимата пътека във въздуха. Спряха пред голямо вътрешно имение, но щом князът подуши въздуха наоколо, стана ясно, че не е това мястото, което търсят. После стигнаха до грамадна сграда с толкова силни защити, че мисловният демон изсъска от теглещата им мощ, която усети дори от разстояние. Обикновено в средата на всеки развъдник имаше поне едно такова място и беше най-добре да се избягват, особено след като плячката му не бе останала там. По-силна миризма ги отведе в друга посока.
Дирята ги насочи най-накрая до друга защитна стена, изкусно изработена и без пролуки. Защитите не бяха нагодени специално за техния вид, но ядронският княз знаеше, че все пак ще се задейст-ват и ще им причинят огромна болка, ако с мимика ги прекосят. На демона му се наложи да деактивира някои от защитите, за да могат двамата да преминат бариерата невредими.
Понесоха се безшумно към къщата и през прозореца демонът най-накрая съзря плячката си. Останалите край него бяха невзрач-ни, безцветни същества, но този със защитената кожа излъчваше бясното сияние на откраднатата си магия.
Прекалено бясно. Ядронският принц беше на хиляди години, внимателно и съобразително същество, което в крайна сметка действаше решително. Толкова навътре в развъдника нямаше да може да привика търтеи за атака, а мисловният демон не искаше да рискува мимика си. След като видя човешкото същество, разбра, че ще трябва да го убие, но щяха да му се отворят по-добри възможности през следващите цикли, когато не го пазеха толкова много защити, а и изникваха прекалено много въпроси относно силата му, за които първо трябваше да се намерят отговори.
Ядронът се доближи до прозореца, поглъщайки грубите сумтежи и ръкомахания на човешкия добитък.
* * *
– „Тогава ще се окажете с двама стражи по-малко“, а? – каза Рейджън и се изсмя гръмко. – Помислих, че Юкор, аха, да си спука вена! Бях ти казал да се държиш като крал, а не като красиански самоубиец!
– Не очаквах да поиска брак – отвърна Защитения.
– Юкор знае много добре, че няма да си направи пряк наследник – отбеляза Рейджън, – така че мъдрото решение е да разкара от града поне една от дъщерите, преди да са разпокъсали Мливари за трона му. Което и момиче да избере Райнбек, то най-вероятно ще приветства заминаването и шанса да издигне собствена рож-ба на трона на Анжие.
– Райнбек никога няма да приеме – възрази Защитения.
Рейджън поклати глава.
– Зависи колко голяма заплаха ще се окажат красианците – отвърна той. – Ако положението е дори наполовина толкова зле, колкото го описваш, Райнбек няма да има избор. Ще му покажеш ли книгата с оръжията на Юкор?
Защитения поклати глава.
– Не мисля да се занимавам с политиката на херцозите, няма и да помагам на тесанците да се избият взаимно, докато красианците напредват през земите ни, а ядроните дращят по защитите ни. По-скоро ще се опитам да обърна тези оръжия срещу ядроните, ако това въобще е възможно.