– Какво ни грее това? – сопна му се Ашан.
Абан сви рамене.
– Не зная, дамаджи.
– А какво си чувал за това място след промяната на името? – настоя Джардир.
– Защитения е дошъл при тях миналата година по време на ужасна чревна зараза, когато защитите им вече не са издържали – отвърна Абан. – Убил е стотици алагаи с голи ръце и е научил градчето да води алагай’шарак.
– Невъзможно – намеси се Джаян. – Чините са прекалено слаби и страхливи, за да се изправят в нощта.
– Може би не всички – предположи Абан. – Спомнете си Пар’чин.
Джардид му хвърли свиреп поглед.
– Никой не помни Пар’чин, кхафите – изръмжа той. – Добре ще е и ти да го забравиш.
Абан кимна и се поклони толкова ниско, колкото му позволи патерицата.
– Сам ще разбера – реши Джардир, – а ти идваш с мен.
Всички го погледнаха учудено.
– Хасик, намери Шанджат. Кажи му да свика Копията на Избавителя.
Това бе името, което беше приел отрядът на Джардир от Лабиринта, след като стана лична стража на Шар’Дама Ка. Копията на Избавителя бяха петдесет от най-изкусните дал’шаруми в Красия, водени от кай’шарума Шанджат.
Хасик се поклони и тръгна на мига.
– Мислите ли, че това е мъдро, Избавителю? – попита Ашан. – Не е безопасно да се отделяте от войската си на вражеска територия.
– Нищо не е безопасно на тоя свят за тези, които водят Шарак Ка – отвърна Джардир.
Той сложи ръка на рамото на Ашан.
– Но ако си загрижен, можеш да дойдеш с мен, приятелю.
Ашан се поклони дълбоко.
– Това е пълно безумие! – изръмжа Алеверак. – Хиляда от чинските слабаци биха преборили дори Копията на Избавителя.
Джаян изсумтя.
– Силно се съмнявам, старче.
Алеверак се обърна към Джардир, който кимна утвърдително. Старият дамаджи посегна към Джаян и в следващия момент момчето се озова по гръб на земята.
– Ще те убия за това, старче – изрева Джаян и бързо скочи на крака.
– Пробвай, момче – предизвика го Алеверак, застана в бойната стойка на шарусахк и го подкани с ръка. Джаян се озъби, но в последния момент погледна баща си.
Джардир се усмихна.
– Разбира се, опитай се да го убиеш.
По лицето на Джаян се изписа злокобна усмивка, но след секунда той пак се озова на пода, а Алеверак дърпаше ръката му, за да увеличи бавния натиск на петата си върху трахеята на Джаян.
– Достатъчно – отсече Джардир.
Алеверак веднага отпусна хватката и отстъпи. Джаян се изправи, кашляйки и потривайки гърлото си.
– Дори собствените ми синове трябва да уважават дамаджите, Джаян – предупреди го Джардир. – Ще постъпиш умно, ако занапред си държиш езика зад зъбите.
Той се обърна към Алеверак.
– Дамаджите ще управляват Изобилието на Еверам в мое отсъствие, а ти ще бъдеш начело на съвета.
Алеверак присви очи, несигурен дали да продължава да се противи. Накрая той се поклони дълбоко.
– Както заповяда Шар’Дама Ка. Кой ще представлява Каджи до завръщането на Дамаджи Ашан?
– Моят син, Дама Асукаджи – каза Ашан и кимна към младежа.
Асукаджи още не бе навършил осемнайсет, но беше достатъчно голям за бялата роба, което значеше, че е достатъчно голям и за черния тюрбан, стига да има силата да го задържи.
Джардир кимна.
– А ако Джаян се смири малко, той ще бъде Шарум Ка.
Всички погледи се извърнаха към Джаян, чието лице издаде изумлението му. След миг той сложи ръка и коляно на земята, може би за пръв път в живота си.
– Ще служа на съвета на дамаджите, разбира се.
Джардир кимна.
– Погрижете се по-малките племена да продължат да поробват чините, докато ме няма – каза той на Асукаджи и Алеверак. – Трябват ми нови воини за Шарак Ка, а не дърлещи се племена, които си крадат кладенците едно на друго.
Двамата се поклониха.
Иневера стана от леглото си със спокойно лице зад прозрачния воал.
– Бих искала да поговоря със съпруга си насаме – рече тя.
Ашан се поклони.
– Разбира се, Дамаджаха.
Той пришпори останалите вън от залата, всички освен Асъм, който остана.
– Тревожи ли те нещо, сине? – попита Джардир, когато всички си отидоха.
Асъм се поклони.
– Щом Джаян ще е Шарум Ка, докато теб те няма, тогава аз по право би трябвало да съм Андрах.
Иневера се разсмя. Асъм присви очи, но знаеше много добре, че не трябва да ѝ се противопоставя.
– Това ще те постави над по-големия ти брат, сине мой – отвърна Джардир. – Никой баща не би допуснал подобно нещо с лека ръка. А и Шарум Ка се назначава. Андрах е титла, която трябва да се заслужи.