По лицето на Иневера припламна гняв, но изчезна след миг.
– Заровете предричат истинско бедствие, ако отидеш – предупреди го тя.
– Уморих се да слушам заровете ти – каза Джардир. – Особено след като винаги ти казват повече, отколкото смяташ, че съм достоен да чуя. Ще отида.
– Тогава и аз идвам с теб – рече Иневера.
Джардир поклати глава.
– Дума да не става. Ще останеш тук и ще пазиш синовете ни да не се избият един друг, докато ме няма.
Той отиде при нея и хвана рамото ѝ със здрава ръка.
– Искам обаче да имам жена си още веднъж, преди да тръгна на север.
Иневера се извъртя и сякаш само докосна ръката му, но хватката му се отпусна на мига и съпругата му се отдръпна.
– Щом ще тръгваш сам, можеш да почакаш – каза тя и по лицето ѝ се изписа жестока усмивка. – Ето ти още една причина да се върнеш жив.
Джардир се намръщи, но знаеше, че е най-добре да не упорства, въпреки че беше Шар’Дама Ка и неин съпруг.
* * *
Уонда отвори вратата на колибата на Лийша и пусна вътре Роджър и Гаред. Щом момичето бе чуло, че Защитения е наредил на Гаред да пази Роджър, тя беше настояла да направи същото и за Лийша и сега всяка нощ спеше в колибата на билкарката. Лийша бе започнала да ѝ възлага домашна работа, опитвайки се да откаже момичето и да се отърве от задушаващото ѝ присъствие, но Уонда бе изпълнявала задачите с радост и Лийша накрая трябваше да си признае, че е свикнала с постоянната компания.
– Дърварите сякоха и освободиха мястото за следващата великозащита – каза Роджър, когато седнаха на масата и взеха чайовете си. – Квадрат, километър и половина на дължина и ширина точно както поиска.
– Това е добре – рече Лийша. – Можем веднага да започнем да редим камъни, за да очертаем защитата.
– Мястото гъмжи от дървеняци – отбеляза Гаред. – Стотици. Като чуха звуците от сечта, пристигнаха като мухи на тор. Тря’а събера града и да ги избием, преди да почнем да строим.
Лийша погледна внимателно Гаред. Грамадният дървар все предлагаше да се бият, както показваха нащърбените и изкривени метални ръкавици на колана му. Но Лийша никога не бе наясно дали го прави заради любовта си към клането и магическия ток, или за доброто на града.
– Той е прав – добави Роджър, след като Лийша не каза нищо. – Когато защитата се активира, демоните ще бъдат изтласкани по периферията, ще станат още по-нагъсто и ще са готови да убият всеки, който стъпи дори за миг отвън. Просто трябва да ги унищожим на открито, вместо после да ги гоним между дърветата.
– Т’ва би напра’ил и Защитения – вметна Гаред.
– Защитения сам би избил половината даже – каза Лийша, – но той не е тук.
Гаред кимна.
– Затова ни е помощта ти. Ше ни тря’ат гърмящи пръчки и течен демоногън. В огромни количества.
– Разбирам – каза Лийша.
– Знам, че си заета – продължи Гаред. – Имаме си кой да ни го забърка, ама ни трябва рецептата.
– Искаш да ти дам тайната на огъня? – изсмя се гръмогласно Лийша. – По-скоро бих я отнесла в гроба!
– К’ва е разликата меж’у т’ва и защитената ми брадва? – попита Гаред. – Едното можеш да го повериш на хората, ама другото не, така ли?
– Разликата е, че твоята защитена брадва не експлодира и не нанася тотална разруха в радиус от петнайсет метра, ако я изпуснеш или оставиш на слънцето – обясни Лийша. – Моите чирач-ки ще извадят късмет, ако някой ден предам на тях тайната на огъня.
– Значи да построим бежанския град върху земя, бъкана с демони, така ли? – попита Гаред.
– Това е продължение на Хралупата, не е бежански град – поправи го Лийша, – и разбира се, че няма. Измислете план и ако е разумен, ще направя каквото трябва. Но – добави тя – аз ще бъда наблизо, за да съм сигурна, че никой тъпоглавец няма да подпали себе си и проклетата гора.
Гаред поклати глава.
– Не е безопасно. Ти тря’а си в лечебницата, в случай че някой пострада.
Лийша скръсти ръце.
– Тогава ще се биете без огнетиите.
Уонда също скръсти ръце.
– Гаред Кътър, докато съм наоколо, няма да позволя и демонски нокът да докосне госпожица Лийша, но и аз нямам никакво намерение да чакам в лечебницата.
– Ще очистим полето до седмица – каза Лийша. – Имаме достатъчно време, за да приготвим терена и да забъркаме химикалите. Кажи и на Бен. Защо пък да не оставим демоните да заредят малко стъкло, преди да им покажем слънцето.
И Гаред, и Роджър не изглеждаха очаровани от идеята, но Лийша знаеше, че не им остава друг избор, освен да кимнат и да се съгласят. Дори да не беше толкова умела, колкото херцогиня Арейн, която щеше да ги накара да мислят, че сами са ѝ предложили да присъства на мястото на събитията, Лийша не се представи никак зле. Зачуди се дали и Бруна не е управлявала Хралупата по същия начин – от малката си колибка, без никой никога да разбере.