– Съжалявам, че не можем да ви предложим по-добра храна – извини се Лийша, когато Джардир я погледна, – но градчето трудно понесе опустошенията от войната, след като поехме хиляди бежанци, загубили без нужда домовете си, както и много от близките си.
– Без нужда? – прошепна Ашан на красиански. – Обиждат вас и свещения ви път, Избавителю!
– Не! – просъска Абан. – Предизвиква ви. Внимавайте какво ще отговорите.
Ашан му хвърли свиреп поглед.
– Мълчете и двамата! – изсъска Джардир.
Извърна се от Лийша и майка ѝ и кимна на пастира.
– Вашата молитва над хляба много прилича на нашата – каза той. – В Красия ние се молим дори над празна паница, защото с волята на Еверам тя може да калява по начини, по които пълната не може.
Той отново погледна Лийша.
– Разбрах, че градчето ви само допреди година е било малко и не се е различавало много от всички останали – каза той. – Но сега сте големи и могъщи. По улиците ви не виждам гладуващи. Нямате просяци, ридаещи или сакати, а само горди хора, които се изправят срещу нощта и избиват стотици демони. Моето идване като стомана е калило градчето ви и го е направило по-силно.
– Не си го калил ти – сопна се Гаред. – Защитения го направи, докато ти още си си седял в пустинята и си ял пясък!
Хасик се напрегна. Джардир се съмняваше, че е разбрал напълно думите на зеленоземеца, но тонът на гиганта беше еднозначен. Джардир махна с ръка към Хасик, за да го укроти.
– Бих искал да узная повече за този Защитен – каза Джардир. – Чувал съм много за него в Изобилието на Еверам, но нищо от хора, които наистина са го виждали.
– Той е Избавителя, само това ти трябва да знаеш – изръмжа Гаред. – Върна ни магията, която сме загубили преди толкоз много години.
– Бойните защити, с които се борите с алагаите – предположи Джардир.
Гаред кимна.
– Може ли да видя оръжие, което той е защитил? – попита Джардир.
Гаред се поколеба и стрелна поглед към Лийша. Джардир инстинктивно последва взора му и сините ѝ очи като спокойна вода отново заплашваха да го удавят в тайните си дълбини. Тя се усмихна и по него премина тръпка.
– Ще ви покажем – отвърна Лийша и се усмихна сдържано, – ако вие ни покажете някое от вашите. Може би вашето копие?
Дори Абан ахна от нейното безочие, но Джардир само се усмихна. Той посегна към копието си, а Ашан сграбчи ръката му.
– Избавителю, недей! – изсъска той. – Ръцете на чините не са достойни за копието на Каджи!
– Това вече не е копието на Каджи, Ашан – каза Джардир на красиански. – Това е Копието на Ахман и аз ще правя с него, каквото си искам. Не за пръв път го докосват чински ръце, а силата му си е налице.
– Ами ако го откраднат? – попита Хасик.
Джардир го погледна с хладни очи.
– Опитат ли, ще избием всички мъже, жени и деца в това градче и ще го сринем със земята.
Щом въпросът беше приключен, той вдигна копието хоризонтално пред себе си. В отговор Гаред посегна към колана си и извади дълго острие. Хасик и Шанджат застанаха нащрек, готови да нападнат, но гигантът обърна оръжието и го подаде на Джардир с дръжката напред. Размениха си оръжията едновременно.
Изведнъж изчезнаха всякакви обноски и преструвки, щом тези, които разбираха от защити, се втурнаха да разглеждат оръжията.
Джардир обърна дългия нож, за да хване светлината, която премина на лъскави вълни по сложните защити, издълбани по повърхността му. Веднага видя, че повечето защити бяха същите, каквито използваха и неговите хора, за да защитят оръжията си – символи, взети от Копието на Каджи, на което бяха изписани почти всички съществуващи бойни защити.
Но символите не бяха изписани само за да вършат работа, като тези по примитивните копия на дал’шарумите. В тях бе вложено художествено майсторство, каквото Джардир бе виждал само в изработката на Копието на Каджи. По това оръжие също се лееха в хармония стотици защити, които изплитаха мрежа с невероятна сила, а мрежата бе толкова красива за човешкото око, колкото ужасяваща за алагайското.
– Истинска прелест – прошепна Джардир.
– Безценно е – допълни Абан.
– Възможно ли е този Защитен да е откраднал символите от Анокх Слънце? – зачуди се Ашан.
– Смешна мисъл – сряза го Джардир. – Никой не е стъпвал там от хиляда години, освен...
Той погледна хората си и всички погледи се озариха от една и съща мисъл.
– Не – каза накрая Джардир. – Не, той е мъртъв.
– Разбира се, няма как да не е – поде Ашан след кратка пауза и всички закимаха.