С една жена може да се справи само и единствено друга жена – често му беше казвал баща му, преди да умре. Добър съвет.
Лийша Пейпър би разтърсила самите основи, върху които се крепеше властта на Иневера, и може би щеше изцяло да освободи Ахман от Дамаджахата. А най-хубавото беше, че Иневера никога не би прозряла намесата на Абан.
Търговецът се ухили широко.
* * *
Абан откри с удоволствие, че на живо Ърни бе също толкова инатлив в пазарлъка, колкото се беше показал и чрез вестоносците. Абан таеше омраза към всеки, който не можеше да се пазари. Изключение от правилото беше само Ахман, който не искаше, не че не можеше.
Накрая договориха справедлива цена, но след като Абан я утрои, както му бе наредил Джардир, сумата стана значителна. Ърни и жена му изглеждаха доста доволни, докато Абан броеше жълтиците.
– Цялата стока е тук – каза Ърни, остави на тезгяха кутията с Лийшините листове с изсушени цветя и вдигна капака.
Абан прокара внимателно пръст по най-горния лист от разноцветното тесте и усети релефа на красиво подредените цветя, вмъкнати в хартията. Затвори очи и вдиша.
– Дори след толкова много време все още ухаят – каза той с усмивка на уста.
– Дръжте ги на сухо и ще издържат цяла вечност – посъветва го Ърни, – или поне както я виждаме ние, смъртните.
– Дъщеря ви, изглежда, е докосната от Еверам – отбеляза Абан. – Идеална във всяко отношение, точно като небесен серафим.
Илона изсумтя, но Ърни я изгледа свирепо и тя утихна.
– Така е – съгласи се Ърни.
– Моят господар би желал да я откупи за съпруга – рече Абан. – Той ме е упълномощил да преговарям за отплатата, а тя ще бъде много щедра.
– Колко щедра? – попита Илона.
– Няма значение! – сопна се Ърни. – Няма да продам Лийша, като че ли е някакъв кон!
– Разбира се, разбира се – каза Абан и започна да се кланя, опитвайки се да си спечели време, за да прецени как да действа по-нататък. Не беше очаквал Ърни да реагира така и не знаеше дали се е обидил наистина, или просто се опитваше да ѝ вдигне цената.
– Моля да извините лошия ми подбор на думи – каза Абан. – Езикът ви, изглежда, ме затруднява в най-деликатните моменти. Не съм искал да ви обидя.
Тези думи сякаш успокоиха Ърни и Абан извади усмивката, с която бе подлъгвал хиляди клиенти да повярват, че им е приятел.
– Господарят ми разбира, че вашата дъщеря предвожда племето ви и не е някаква обикновена стока – започна той. – Той иска да почете нея и племето ви, като смеси кръвта си с вашата. До него дъщеря ви ще бъде първа сред всички жени на Север и ще има влияние не само в двора на Избавителя, но и в леглото му, и ще може да предотвратява ненужни кръвопролития, когато господарят ми тръгне на север.
– Това заплаха ли е? – попита Ърни настойчиво. – Да не искате да кажете, че господарят ви ще ни избие, за да я вземе, ако не ви я продам сега?
Лицето на Абан пламна. Той наистина ги беше обидил, и то сериозно. Пар’чин винаги му бе казвал, че красианците лесно се гневят, но, изглежда, и северняците не им отстъпваха, ако си прекалено откровен с тях.
Абан се поклони дълбоко с разперени ръце.
– Моля ви, приятелю, нека започнем отначало. Господарят ми никого не заплашва и не би искал да ви обиди. Според нашите обичаи бащата трябва да уреди браковете на дъщерите си. Уреждането включва и откуп от семейството на жениха, който символизира стойността на булката. Разбрах, че северняците също споделят този обичай.
– Така е – намеси се Илона, преди Ърни да успее да отговори.
– Някои хора може и да правят подобни неща – поправи я Ърни, – но аз не съм възпитавал мойта Лийша така. Ако господарят ви иска да се ожени за моето момиче, ще трябва да я ухажва точно както всички останали, и ако тя реши, че го харесва, тогава нека дойде да поиска благословията ми.
На Абан това му прозвуча като отстъпление, но разликата не бе голяма. Той отново се поклони.
– Ще предам условията ви на моя господар. Предполагам, че незабавно ще започне да я ухажва.
Ърни се облещи.
– Аз не... ох! – извика той, когато Илона съвсем явно впи ноктите си в ръката му.
Жестът ѝ предизвика интереса на Абан. Съпругите му хич не бяха покорни, но никога не биха дръзнали да осквернят мъжеството му пред клиент.
– Няма да навреди, ако донесе едни цветя – каза Илона. – Сам каза, че Лийша решава.
Ърни дълго се взира в нея, но накрая въздъхна и кимна. Взе капака на кутията и го постави обратно върху листовете на Лийша.