– Кутията е тежка – отбеляза той. – Искате ли да намеря някое момче да ви я пренесе?
Абан се поклони.
– Ще ви бъда благодарен.
– Май всички момчета са заети – намеси се Илона, – а на мен ще ми се отрази добре една разходка. Аз ще пренеса хартията.
Абан отново се почувства объркан. В Красия беше обичайно жените да вършат подобни неща, но по начина, по който Ърни се облещи срещу нея, търговецът разбра, че мъжът беше стъписан.
Абан наблюдаваше как Илона се измъкна иззад тезгяха в цялата си прелест, въпреки че младостта ѝ вехнеше. Може би беше танцьорка върху възглавници и ѝ даваха само лека работа, за да бъде наблизо, в случай че страстта се пробуди у съпруга ѝ. Много красиански мъже имаха такива, но Абан никога не бе разрешавал подобен мързел и караше най-младите си и най-красиви съпруги да се трудят точно толкова, колкото останалите.
Докато вървяха по утъпкания път от работилницата на Ърни, Абан се обърна към нея.
– Моля се на Еверам моята липса на познания относно обичаите ви да не ви е обидила сериозно с вашия съпруг.
Илона поклати глава.
– Не сме чак толкова по-различни от вас, просто тук бащите одобряват браковете, а майките ги уреждат. Ърни нищо не би благословил, докато не се разберем за откупа.
Абан спря на място, изведнъж разбрал ситуацията.
– Разбира се. Съжалявам, че майката на моя господар, Каджи-вахата, все още е в Изобилието на Еверам със съпругите му. Мога ли да уредя нещата от нейно име?
Илона кимна, но вдигна вежда.
– Той има и други съпруги?
– Разбира се – отвърна Абан. – Ахман Джардир е Шар’Дама Ка.
Илона се намръщи.
– Кажете му, че ще постъпи мъдро, ако не споменава другите си съпруги пред дъщеря ми. Момичето ревнува като буреносен облак.
Абан кимна.
– Ще се погрижа да узнае, благодаря ви. Да разбирам, че дъщеря ви е девица?
– Е, как няма да е – сопна му се Илона.
Абан се поклони.
– Моля ви, не се обиждайте. В Красия имаме обичай Първата съпруга лично да проверява бъдещите булки, но ако това не се прави при вас, вашата дума ще бъде достатъчна.
– Създателю мили, тук не даваме никой да ни гледа между краката, освен съпрузите ни и билкарките – отвърна Илона, – така че с господаря ви въобще не си правете илюзии, че ще пробвате млякото.
– Разбира се – каза Абан, кимна и се усмихна, защото пазаренето вече беше започнало.
* * *
Джардир крачеше из шатрата си като животно, докато чакаше Абан да се завърне.
– Какво каза той? – поиска да узнае той, веднага щом кхафитът влезе в палатката. – Уредено ли е?
Абан поклати глава и Джардир си пое дълбоко въздух, за да прегърне разочарованието и да го остави да премине през него, без да му навреди.
– Госпожица Лийша прилича повече на дама’тинга, отколкото си мислех – каза Абан. – Има свободата да си избере съпруг, макар че все пак ще се наложи да платите откуп за благословията на баща ѝ.
– Каквото поискат – зарече се Джардир.
Абан се поклони.
– Както вече казахте – съгласи се Абан, – но аз, вашият смирен слуга, вече започнах преговорите, за да смекча разхода ви, доколкото е възможно.
Джардир махна пренебрежително с ръка.
– Значи мога направо да се обърна към нея, така ли?
– Баща ѝ даде разрешението си да я ухажвате – каза Абан и Джардир се усмихна, грабна копието си и спря, за да се огледа в посребреното огледало.
– Какво ще ѝ кажете? – попита Абан.
Джардир се извърна към него.
– Нямам представа – каза той искрено. – Но такава е волята на Еверам, затова разчитам, че каквото и да кажа, ще бъде правилно.
Абан се намръщи.
– Не мисля, че нещата ще се получат така, Ахман.
Джардир погледна Абан, наясно с всичко, което бе останало недоизказано. Търговецът много приличаше на Пар’чин в това отношение. Учтив. Толерантен. Абсолютен скептик.
Джардир погледна своя стар приятел и изпита огромно съжаление към него, тъй като най-накрая осъзна какво е да си кхафит. Еверам не им говореше. Абан може и да използваше името на Създателя във всяко второ изречение, но никога не бе чувал гласа Му и не бе изпитвал екстаза от това да се остави на божествената Му воля. На Абан му говореха само парите и той щеше да остане техен роб завинаги.
Но и това беше част от замисъла на Еверам, защото кхафитът забелязваше неща, които убягваха на всеки друг, неща, крайно необходими на Джардир, за да спечели Шарак Ка.
Джардир сложи ръка на рамото на Абан и се усмихна тъжно.
– Разбирам мнението ти, приятелю, ала ако не вярваш на Създателя, поне се довери на мен.