Това, което последва, трудно можеше да се нарече битка. Рибарците бяха силни мъже, но не бяха воини. Защитения бе обучен боец и беше по-силен от всички тях, взети заедно. Само милостта му не му позволи да ги рани сериозно, след като падаха по земята.
– Докато аз съм наоколо, никой няма да бъде изядрен! – изрева той. – Взимам я и вие не можете да ме спрете, ако ще демони да станете!
Чу се думкане и той вдигна поглед, а очите му се ококориха от почуда. Там стоеше Джордж Уоч, почти същият, както преди повече от шестнайсет години, когато Защитения го бе видял за последно, а тогава старецът вече беше прехвърлил деветдесетте.
– Може и да не успеем да направим нищо – каза той, кимна и посочи с тоягата си, – ала май не сме единствените, с които ще трябва да се мериш, момче. Напастта ще ви отнесе и двамата!
Защитения погледна накъде сочеше тоягата и разбра, че старецът беше прав. Из целия площад се надигаше мъгла и някои ядрони вече се материализираха. Рибарците по земята изпищяха и припнаха към защитите си.
По лицето на Джордж Уоч бе изписана сурова усмивка, породена от неговото праведно удовлетворение, но Защитения дори не трепна. Вместо това свали качулката си и срещна очите на пастира от Южен пост.
– Борил съм и по-страшни врагове, старче – изръмжа той и свали и робата си.
Тълпата затаи дъх при вида на татуираната му кожа.
Както винаги, първи го нападнаха огнените демони. Един скочи към Рена, но Защитения го хвана за опашката и го метна през площада. Друго изчадие се хвърли срещу него, но защитите по кожата му припламнаха и ноктите не намериха къде да се захванат. Арлен хвана челюстта на ядрона, преди да съумее да го захапе, и съществото му изплю огън в очите.
Защитите по лицето му присветнаха, поглъщайки силата на нападението, и единственото, което достигна Защитения, беше един студен полъх. През това време символите по дланите му засияваха все по-ярко и по-ярко, докато накрая не смачка муцуната на демона, след което го захвърли.
Материализира се и дървесен демон и се спусна към Здрачен танцьор, но жребецът се изправи на задните си крака и го стъпка, а защитените му копита заискриха.
Над тях отекна писък и Защитения се извъртя навреме, за да улови спускащия се въздушен демон, като използва инерцията на ядрона срещу самия него – запрати го в земята и смаза гръкляна му със защитения си крак и гръмотевичната му магия.
Нападнаха го още два дървесни демона – ритна първия в корема, магията лумна и ядронът падна на земята, а после сграбчи и втория. Направи му шарусахкски ключ на ръцете и го издърпа с всичка сила, при което откъсна ръката на демона. Метна я към Джордж Уоч, но тя отскочи от защитите на пастира.
Три огнени демона нападнаха осакатения дървесен и скоро той се разпищя, погълнат от пламъците. Другият дървесен демон се съвзе и тръгна към Защитения, но боецът се озъби насреща му и ядронът реши да не приближава повече.
– Това е Избавителя! – извика някой от тълпата.
И други подеха възгласа, някои даже паднаха на колене, обаче Защитения само се намръщи.
– Няма да избавям никого, който би оставил едно момиче на нощта! – изрева той.
Обърна се към Рена, извади ножа от стълба и сряза въжетата. Тя падна в обятията му и само за миг погледите им се срещнаха. Погледът на Рена се проясни и тя разтърси глава, сякаш за да я прочисти. Той я вдигна на гърба на Здрачен танцьор.
– Тази вещица уби сина ми! – извика Гарик Фишър.
Защитения се обърна, а в ума му изникнаха спомени от безбройните побои, които Коуби Фишър му бе нанасял като дете.
– Твоят син беше побойник и животът му не струваше една ядронска пикня! – сряза го той и се качи на седлото зад Рена. Тя се сгуши в него като дете, цялата трепереща, въпреки че нощта бе топла.
Защитения се обърна към тълпата и огледа ужасените лица. Там видя и баща си, вкопчен в Илейн Танър, и нова вълна от гняв го заля. Нищо не се беше променило, щом Джеф можеше да стои и да гледа как оставят Рена на нощта, макар да знаеше за Харл.
– Дойдох да ви науча как да се борите с демоните! – извика той на тълпата. – Но виждам, че Потокът на Тибит все още отглежда само страхливци и глупаци!
Обърна се, за да препусне нататък, ала нещо го зачовърка отвътре и той отново погледна тълпата за последен път, предлагайки ѝ последен шанс.
– Всички мъже, жени и деца, които биха предпочели да убиват ядрони, вместо да ги хранят със съседите си, да ме чакат тук утре по здрач – извика той. – Ако ли не, Ядрото да ви погълне дано!
Тогава Джеф срещна погледа му, ала си личеше, че не го разпознава.