– Рена Танър е моя роднина! – провикна се той и привлече пог-ледите на всички наоколо. – Пренощувайте в моята ферма нагоре по северния път! Рена знае пътя!
На Защитения не му трябваха указания, за да намери фермата на Джеф, но кимна и обърна Здрачен танцьор на север.
– Ей, ей, не можеш сега да приютяваш тая проклета убийца, Джеф Бейлс! – извика Радък Закона. – Съветът вече гласува!
– ’Начи най-добре да не признавам вече съвета – кресна му Джеф, – щото ако ти или който и да било дойде във фермата ми да я търси, нощта ми е свидетел, ще има още кръвопролития, та и отгоре!
Радък понечи да отвърне, но тълпата зашептя гневно и той със смущение се заоглежда наоколо, тъй като не беше сигурен на чия страна са.
Защитения изсумтя и срита Здрачен танцьор, който запрепуска през Градски площад и се отправи по пътя към фермата на неговия баща.
* * *
Рена мълча през цялото време. Беше се облегнала на него и се държеше за робата му. Няколко демона тръгнаха към тях, но Здрачен танцьор ги заобиколи и забърза, като скоро ги остави зад себе си. На два пъти жребецът направо стъпка демоните по пътя, без дори да забави ход.
Фермата на баща му си беше почти същата, каквато я помнеше. Имаше само една нова пристройка отзад на къщата. Някои от защитните стълбове по ечемиченото поле бяха издялкани от Арлен още от едно време, а през годините ги бяха лакирали многократно. Джеф поддържаше ревностно защитите си и беше внушил същото отношение и на сина си – нещо, което често бе спасявало живота на Арлен, а до голяма степен бе предопределило и съдбата му.
Дворът гъмжеше от ядрони, привлечени от къщата, които изпробваха магическата ѝ стена. Защитения утрепа два с лъка, за да очисти пътя до обора, и щом влезе на сигурно зад защитите, вкара Здрачен танцьор в едно от отделенията, застана на вратата и се зае да стреля по ядроните. Скоро пътят се очисти и той придружи Рена до къщата.
Защитения трепереше, когато остави момичето във всекидневната. Отиде да запали лампите и накладе огън в камината. Всичко наоколо му беше толкова познато, че чак сърцето го болеше. Даже миришеше по същия начин. Той едва ли не очакваше и майка му да излезе от зимника и да му заръча да се измие преди вечеря. Приближи се стара котка, която го подуши и се отърка в крака му, мъркайки. Той я вдигна и я почеса зад ушите, припомняйки си как майка му бе изродила котилото зад счупената каручка в обора.
Отиде при Рена, която седеше точно там, където я бе оставил, и си играеше с полите си.
– Добре ли си?
Рена поклати глава, забила поглед в земята.
– Не мисля, че някога въобще ще бъда добре.
– Познавам това чувство – рече Защитения. – Гладна ли си?
Щом тя кимна, той остави котката на пода, слезе в зимника и без да се учудва, видя, че той беше подреден почти по същия начин, както си го спомняше. Имаше пушена шунка и свежи зеленчуци, както и хляб в кутията. Остави всичко на дъската за рязане и напълни гърне с вода от бъчвата. Скоро над огъня къкреше яхния, която изпълни къщата с уханието си. Отвори шкафа и подреди лъжици и паници на масата. Отиде да извика Рена и намери котката, сгушена в скута ѝ. Момичето я галеше разсеяно, а сълзите ѝ капеха и сплъстяваха козината на животинчето.
Рена почти не продума, докато се хранеха, а той я наблюдаваше, съжалявайки, че не се сеща за думите, които да върнат живеца в очите ѝ.
– Хареса ли ти яхнията? – попита той, когато тя си отчупи залък, за да попие последните капки по паницата си. – Има още, ако искаш.
Тя кимна, той взе гърнето от огъня и ѝ сипа втора порция.
– Благодаря ти – каза тя. – Чувствам се кат’ че ли дни наред не съм слагала залък в устата си. Всъщност не съм, де. Не бях гладна.
– Май че доста неща са ти се насъбрали тая седмица – рече той.
Тя най-накрая срещна погледа му.
– Ти уби ония демони. Уби ги с голи ръце.
Защитения кимна.
– Защо? – попита тя.
Защитения повдигна вежда.
– Трябва ли ми причина, за да убивам демони?
– Но те ти казаха какво съм направила – обясни Рена. – И са съвсем прави. Нищо от това нямаше да се случи, ако просто бях слушала баща си. Може би наистина тря’аше да ме изядрят.
Тя отново отклони поглед, но Защитения я сграбчи за раменете и я накара да се обърне с лице към него. Очите му пламтяха, а нейните се разшириха от страх.
– Чуй ме сега добре, Рена Танър – започна той. – Баща ти не е зас-лужавал никой да го слуша. Знам какво е сторил с теб и сестрите ти в оная ферма. Един човек да го е слушал, пак е щяло да му е много. Той е причината за всички тия проблеми сега. Ти никога не си била.