Всички ги загледаха, когато пристигнаха, и без дори да отбележат семейството на Джеф, зяпнаха непознатия с качулката, яхнал грамадния защитен жребец, и момичето зад него. Тълпата се раздели, когато Защитения поведе Здрачен танцьор към средата на площада и го накара да се обърне няколко пъти, така че всички да ги видят. Свали качулката си и цялата тълпа ахна едновременно.
– Дойдох от Свободните градове, за да науча благородните хора от Потока на Тибит да убиват демони! – извика той. – Но до този момент „благородни хора“ не съм видял. Благородните хора не хвърлят беззащитни момичета на ядроните! Благородните хора не стоят със скръстени ръце, докато други ги ядрят!
Говорейки, обръщаше коня си и срещаше погледите на колкото се може повече хора.
– Тя не беше ник’во беззащитно момиче, вестоносецо! – вик-на Радък Закона и излезе пред тълпата от Рибарска дупка. – Тя е хладнокръвен убиец и съветът реши, че заслужава да бъде изядрена за злодеянията си!
– Тъй, тъй – съгласи се Защитения на висок глас. – И никой не се възпротиви на решението им!
– Хората имат доверие на своите говорители – заяви Радък.
– Истината ли казва? – обърна се Защитения към цялата тълпа. – Имате ли доверие на говорителите си?
От всички части на гъмжилото се нададоха пламенни възгласи на съгласие. Народът от Потока на Тибит се гордееше с районите си и с фамилиите, които споделяха.
Защитения кимна.
– Тогава най-добре да подложа говорителите ви на изпитание.
Той скочи от коня си, извади десет леки копия, закачени за седлото на Здрачен танцьор, заби ги в земята и ги остави да треперят в калта.
– Всеки представител на градския съвет, мъж или жена, който се бие редом с мен тази нощ, ще получи копие с бойни защити – каза той и вдигна едно от оръжията. – Ще научи и тайните на изписването им, за да можете да си направите свои оръжия. Ако той умре, може да го замести роднина.
Настана потресено мълчание и всички се обърнаха към своите говорители.
– Може ли да си помислим малко? – попита Мак Пасчър. – Да не прибързваме.
– Разбира се – каза Защитения и погледна небето. – Мисля, че имате около... десет минути. Утре по това време смятам вече да съм по пътя за Свободните градове.
Силия Яловата излезе от тълпата.
– Очаквате от нас, старейшините на Потока на Тибит, да застанем в голата нощ само с едни копия?
Защитения погледна Силия, която все още се извисяваше зап-лашително дори след всичките тези години. Неведнъж го беше пердашила с пръчка по задните части, и то всеки път за негово добро. Самата идея да застане до нея му беше по-чужда, отколкото да се втренчи в каменен демон, но този път тя се нуждаеше от един хубав пердах.
– На Рена Танър не сте ѝ дали и толкова – рече той.
– Не всички гласувахме против нея, вестоносецо – възропта Силия.
Защитения сви рамене.
– Няма значение, допуснали сте го да се случи.
– Никой не е над закона – отвърна Силия. – Когато съветът гласува, трябваше да мислим първо за града, а после за собствените си чувства.
Защитения плю в краката ѝ.
– Да върви по ядроните вашия закон, щом налага да дадете ближния си на нощта! Като искате да мислите първо за града, излезте и докажете, че сте готови да получите това, което сте отредили на другите! Иначе си взимам копията и си тръгвам.
Силия присви очи, хвана полите си и със смела крачка излезе напред. От всички страни се чуха шокирани ахкания, но Силия не им обърна внимание и взе едно от копията. Веднага я последваха пастир Харал и Брайн Широкоплещия. Грамадният дървар грабна копието си с жаден поглед. Площадчани и дървари нададоха възторжени викове.
– Някой друг да има въпроси? – попита Защитения и се огледа.
Като малък никой тук не му беше давал правото да говори, обаче сега мислеше да каже всичко, което му беше на ума. Изведнъж тълпата се оживи, но той бързо различи говорителите – островчета в потока.
– Ей, аз имам – каза Джордж Уоч.
Защитения се обърна към него.
– Питай и ще ти отвърна откровено.
– Откъде да знаем, че ти наистина си Избавителя? – попита Джордж.
– Както вече ти казах, пастире – отвърна Защитения, – не съм. Аз съм просто един вестоносец.
– Чий вестоносец? – зададе Джордж нов въпрос.
Защитения се поколеба, прозирайки капана. Ако кажеше, че е ничий, много щяха да решат, че е вестоносец на Създателя. Най-мъдро щеше да е да нарече Юкор свой покровител. Потокът на Тибит на практика беше част от Мливари и хората щяха да предположат, че защитите са подарък от херцога. Но той беше обещал да отговаря честно.