– Тази вест няма изпращач – призна той. – Намерих защитите в руини от стария свят и сам се нагърбих със задачата да ги дам на всички благородни хора, така че да започваме битката срещу демоните.
– Напастта няма да приключи, преди да се е появил Избави-теля – настоя Джордж, все едно Защитения бе попаднал в логичес-ки капан.
Но Защитения просто сви рамене и подаде на Джордж магическо копие.
– Може да се окаже, че си ти. Убий демон и разбери.
Джордж пусна бастуна си и хвана оръжието, а очите му заб-лестяха свирепо.
– Видял съм повече от сто години от тази Напаст – каза той. – Видял съм смъртта на всичките ми познати, даже на правнуците. Винаги съм се чудел защо е така, защо Създателя ме пази толкова дълго жив, щом привиква при себе си много други. Може да е, щото вярно съм имал някаква мисия.
– В Красия казват, че един мъж не може да отиде в Рая, ако не убие ядрон – каза Защитения.
Джордж кимна.
– Мъдър народ. – той продължи напред и застана до Силия, а докато минаваше, постовчаните пишеха защити във въздуха.
Руско Шопара пристъпи тежко напред и запретна ръкави на едрите си месести ръце. Сам си взе копие.
– Татко, какво правиш? – викна дъщеря му Катрин, втурна се и го хвана за ръката.
– Мисли с тая глава бе, момиче! – сопна ѝ се Шопара. – Всеки, който продава защитени оръжия, ще натрупа цяло състояние!
Той отскубна ръката си и застана до другите говорители.
Имаше раздвижване в групата на тресавците, където Коран Марш седеше на стол с твърда облегалка.
– Баща ми не може дори да се изправи без бастуна си – извика Кевин Марш. – Нека се бия вместо него.
Защитения поклати глава.
– Копието е не по-лош бастун за човека, който смята, че може да си седи в съвета и да си играе на Създател.
Тресавците размахаха юмруци срещу него и се развикаха гневно, но Защитения не им обърна внимание. Предизвикваше с поглед Коран да пристъпи напред. Остарелият говорител на Тресавище се намръщи, но се вдигна от стола си и закрета към копията. Остави бастуна си на земята до тояжката на Джордж.
Сега Защитения насочи взор към Меада Богин, която тъкмо се откъсваше от обятията на сина си и излезе от тълпата от Хълма на Богин. На минаване тя погледна Колийн, но билкарката поклати глава.
– Имам да се грижа за болни – каза тя, – да не говорим за тези, които ще извадят късмет, ако се върнат живи от голата нощ.
Мак Пасчър също поклати глава.
– Не съм толкоз тъп, че да изляза от защитите – каза той. – На мен разчитат хора, добитък... Не съм дошъл да ме ядрят!
Той отстъпи и в следващия момент балинци и пасищари нададоха недоволен рев.
– Позволи ни да изберем нов говорител, щом тоя няма топки! – извика глас от тълпата.
– Че защо да го правя? – сопна им се Защитения. – Никой от вас нямаше топките да се застъпи за Рена Танър!
– Туй не е вярно! – извика Рена и Защитения се обърна изненадано към нея.
Тя го срещна с твърд поглед.
– Джеф Бейлс се изправи срещу огнен демон заради мен преди не повече от пет нощи.
Всички погледи се извърнаха към Джеф, който се сви под всеобщото внимание. Защитения се почувства, все едно Рена го бе ритнала в устата, ала сега баща му бе поставен пред изпитание и той искаше да разбере до какво ще доведе това повече от всеки друг.
– Така ли е, Бейлс? – попита той. – Бил си се с демон на двора си?
Джеф дълго време стоя, забил поглед в земята, а после погледна към децата си. Сякаш само като ги видя, възвърна куража си и изправи гръб.
– Тъй е.
Защитения погледна балинци и пасищари, фермери и овчари от всички краища на Потока на Тибит.
– Направете Джеф Бейлс свой говорител преди залез слънце и ще му позволя да се изправи срещу демоните.
Веднага гръмнаха радостни възгласи и Норийн побутна Джеф, за да го накара да тръгне. Накрая Защитения се обърна към Радък Закона.
– Ня’а ник’во доказателство, че тия копия въобще вършат работа! – викна Закона.
Защитения сви рамене.
– Излизаш на доверие или въобще не излизаш.
– Не ви познавам, вестоносецо – заяви Закона. – Не ви знам нито откъде идвате, нито в к’во вярвате. Не знам нищо, освен т’ва дето ни го казвате, а то е, че за рибарците няма справедливост!
Много от тях закимаха и засумтяха в знак на съгласие.
– Та ще ме прощавате – продължи Радък и пристъпи на площада, обръщайки се не само към своите, а към цялата тълпа, – но не мога да ви се доверя на думите.