Защитения кимна.
– Прощавам ви. – той посочи пàрата, която вече се вдигаше под краката на говорителя. – Сега ви съветвам или да си вземете копие, или да се върнете зад защитите си.
Радък Закона издаде съвсем непристоен звук и изприпка обрат-но към защитите на рибарците с всичката бързина, на която бяха способни дъртите му крака.
Защитения се обърна към говорителите, които бяха посмели да излязат. Държаха копията неумело, тъй като бяха свикнали да си служат с инструменти, а не с оръжия, но за негова изненада не изглеждаха уплашени. Освен Джеф, който беше по-блед от люспите на снежен демон, останалите изглеждаха спокойни. Говорителите не роптаеха срещу решения, щом вече бяха взети.
– Сега демоните са най-уязвими, докато още не са се оформили напълно – обясни Защитения. – Ако побързате...
Още преди да е довършил мисълта си, Шопара изсумтя и отиде при един почти материализирал се дървесен демон. Защитения си спомни ежегодните празненства от детството си по случай слънцестоенето. Шопара изкарваше цели прасета на дълги шишове и плащаше на деца да ги въртят над огъня. Той вдигна копието си и го заби в гърдите на ядрона със същата бързина и спокойс-твие, с които бе набучвал онези прасета.
Защитите по върха на копието лумнаха и демонът изпищя. Тълпата изрева във възторг, щом видя как магията се разклони като светкавица в полупрозрачното тяло на ядрона и го разтърси. Шопара държеше здраво, докато демонът размахваше крайници, а магията затанцува по ръцете му. Копието се бе съживило и защитите му светеха. Накрая ядронът спря да се мята и Шопара издърпа оръжието от вече материализиралия се напълно труп, който падна на земята.
– Да не ’зема да се пристрастя към т’ва чувство – изсумтя Шопара и плю по трупа.
Силия беше следващата, която нападна. Избра огнен демон, който тъкмо се оформяше. Започна да го мушка от горе на долу, сякаш биеше масло, и магията залумтя, изгаряйки го от света на живите.
Коран последва примера и замахна към огнен демон по същия начин, по който би намушкал жаба в Тресавище. Кракът му обаче се сгъна, той загуби равновесие и въобще не можа да уцели ядрона. Чудовището изклокочи, щом се материализира напълно, и изкашля огнена плюнка.
– Татко! – извика Кевин Марш и изтича на площада.
Грабна едно от двете стърчащи в калта копия, замахна с него като с брадва и изби плюнката от устата на демона, който се претъркули. Плюнката остави огнена диря в калта, която Кевин проследи и намушка демона по същия начин, по който баща му се бе опитал.
Погледна решително към Защитения.
– Да не ’зема просто да стоя и да гледам как баща ми го ядрят – каза той и се озъби, предизвиквайки Защитения да се възпротиви.
Синът му Фил хвана Коран и му помогна да се върне зад магическите символи.
Защитения обаче се поклони.
– Само така.
Джеф побърза да промуши почти материализирал се огнен демон, но не стигна навреме и изчадието плю огън по него. Джеф изкрещя и вдигна копието пред себе си, сякаш за да спре плюнката.
Тълпата изкрещя от страх, ала защитите по дръжката на копието лумнаха и огънят се превърна в хладен полъх. Джеф бързо се осъзна и намушка ядрона, сякаш забиваше мотиката си в упорит корен. Стъпи върху димящия гръб на демона и измъкна копието, като че ли стъпваше върху снопче сено, закачило се за зъбците на греблото му.
Материализира се въздушен демон и Защитения захвърли робата си, улови демона и го засили към защитите на богинци. Ядронът се разтресе при досега с мрежата и падна на земята в несвяст.
– Меада Богин – викна той и посочи просналия се, безпомощен демон.
Дървесен ядрон замахна към него с клоновидната си ръка, но Защитения го хвана за китката и обръщайки силата му срещу самия него, го преметна по гръб пред Джордж Марш. Старецът го прободе, сякаш удряше с бастун в земята. Магията премина през него и погледът му доби фанатичен плам.
Пастир Харал и Брайн Широкоплещия придружиха Меада до плячката ѝ и останаха с копията си в готовност, в случай че демонът се съвземе, преди тя да го убие. Притесненията им се оказаха напразни. Тя го намушка под наклон, сякаш вкарваше кози крак под капака на бъчва.
Друг дървесен демон се оформи и Брайн и Харал го прободоха едновременно.
Сега вече всички демони се бяха материализирали. Само на площада бяха солиден брой, но повечето вече лежаха мъртви, а защитите на тълпата препречваха пътя на нови подкрепления.
Огнен демон нападна Рена и тя изкрещя, но понеже все още седеше на гърба на Здрачен танцьор, жребецът се изправи на задните си крака и го стъпка.