– Ако ти беше по-оправна, отдавна щеше да си го направила, докато с Бени бяхме още малки.
Илейн се облещи, но си замълча и Рена не разбра дали беше поради вина, или от ужас. Рена се обърна и се загледа към двора.
– Не те упреквам – рече тя след малко. – И аз да бях оправна, щях да го свърша още първия път, като ме набоде. Но не го направих, щото ме беше страх.
Обърна се отново и срещна погледа на Илейн.
– Ама вече не ме е страх, Лейни. Нито от Радък Закона, нито от Гарик Фишър, нито от тоя вестоносец. Мисля, че е добър човек, пък ако се окаже като татко, ще направя услуга на света, като го убия. Слънцето ми е свидетел, ще го сторя!
* * *
Защитения пристигна в галоп няколко часа по-късно. Рена го бе чакала на верандата и отиде при него, докато Здрачен танцьор все още подскачаше и вдигаше прах из двора.
– Хабим светлината – каза той и без да си прави труда да слезе, подаде ръка на Рена.
– Дори няма да се сбогуваш? – попита Рена.
– Животът в Потока на Тибит и без това ще стане много интересен – каза той. – По-добре да не давам повод на хората да си мислят, че имам нещо общо с Джеф и Лейни Бейлс, освен че те крада от тях.
Но Рена поклати глава.
– Баща ти заслужава повече, отколкото си му дал.
Той я изгледа свирепо и изръмжа:
– Няма да му кажа кой съм!
Рена вече говореше решително.
– Поне му кажи, че синът му е жив, иначе от къде на къде ще съдиш кой бил достатъчно благороден, за да получи защитите ти, и кой не.
Защитения се намръщи, но слезе от коня. Рена беше права и той бе наясно с това, колкото и да не искаше да си го признае.
– Тръгваме! – извика тя и всички дотичаха от различни страни.
Защитения погледна баща си и му кимна да се измъкнат от блъсканицата. Джеф го последва.
– Бях в един керван заедно с някакъв Арлен Бейлс от Гилдията на вестоносците – каза той, когато останаха насаме. – Може да е бил синът ви. Бейлс се среща често като фамилия, но Арлен е по-особено име.
Очите на Джеф светнаха.
– Наистина ли?
Защитения кимна.
– Беше преди години, но си спомням, че работеше за защитническата фирма на Коб в крепостта Мливари. Сигурно там още могат да ви кажат за него.
Джеф се пресегна и хвана ръката на Защитения в дланите си.
– Слънцето да осветява пътя ви, вестоносецо!
Защитения кимна, отдръпна се и отиде при Рена.
– Хабим светлината – повтори той.
Този път тя кимна и го остави да я качи на седлото на Здрачен танцьор. Той се покатери пред нея, тя го хвана през кръста и двамата потеглиха в лек тръс към пътя, където завиха на север.
– Пътят за Свободните градове не е ли на юг? – попита Рена.
– Знам откъде ще минем напряко – отвърна той. – По-бързо е, а и няма да ни се налага да минаваме през града.
Здрачен танцьор тръгна с по-бърза стъпка и те полетяха нагоре по пътя. Вятърът заплющя в косите на Рена и Защитения се присъедини към нея, когато тя се разсмя от вълнение.
* * *
Верен на думата си, Арлен си спомни всяка пътека и поляна от местните ферми на север от Потока на Тибит. Преди Рена да се усети, вече бяха на главния път извън града и бяха подминали дори фермата на Мак Пасчър.
До края на деня препускаха с всичка сила и най-накрая, когато Защитения спря около четвърт час преди залез, двамата вече се намираха съвсем близо до Свободните градове.
– Не спираме ли прекалено близо до целта? – попита тя.
Арлен сви рамене.
– Имаме си достатъчно време да сложим кръговете. Да бях сам, може би въобще ня’аше да спирам.
– Тогава недей – промълви Рена, преглъщайки страха си от откритата нощ. – Обещах ти, че ня’а те забавям.
Той не я послуша, а слезе и извади от дисагите два преносими кръга. Хвърли единия на Здрачен танцьор, а другия в малко сечище и бързо заподрежда защитите.
Рена преглътна, но не се възпротиви. Стоеше вцепенена, озърташе се и с ножа в ръка чакаше демонската мъгла да се надигне. Арлен вдигна поглед и забеляза притеснението ѝ. Изостави работата си, отиде до дисагите и зачовърка в тях.
– А, ей го на – каза той накрая, разгърна внезапно едно наметало и наметна Рена с него.
Завърза го и ѝ вдигна качулката.
Тя усети плата толкова мек по бузата си, като котешка козина. Рена беше свикнала с грубите домашни платове, а тази тъкан бе по-нежна, отколкото момичето си бе представяло, че е възможно. Тя погледна надолу и отново ахна. Целият плат бе извезан с изключително фини защити. На практика стотици.
– Това е Непрозримо наметало – поясни Арлен. – Ако се загърнеш хубаво с него, никой демон няма да разбере, че си наоколо.