Двете жени я погледнаха смутено, сякаш се опитваха да преценят дали се шегува, но Лийша беше напълно сериозна и знаеше, че го виждат в очите ѝ.
– Заклевам се – каза Вика.
Дарси се поколеба за миг, но накрая кимна.
– Заклевам се в слънцето – рече тя. – Но ако не се върнеш, не отговарям.
Лийша кимна и се обърна към маса, отрупана с книги.
– Това са тайните на огъня.
* * *
Джардир се усмихна широко, когато Лийша и придружителите ѝ пристигнаха. Групичката беше по-малка, отколкото очакваше за такава влиятелна жена: само родителите ѝ, Роджър, великанът Гаред и женският шарум Уонда.
– Тази ще разгневи даматите – каза Абан за Уонда. – Ще настояват да си остави оръжията и да се покрие. Дали няма да е по-добре да помолите за нея да остане.
Джардир поклати глава.
– Обещах на Лийша да си избере свитата и няма да се отметна от думите си. Нашият народ ще трябва да приеме обичаите на племето хралупа. Може би ако видят жена, която упражнява алагай’шарак, това ще положи едно добро начало.
– Ако се справи добре пред тях – предположи Абан.
– Виждал съм я да се бие – рече Джардир. – При правилно обучение би могла да стане толкова опасна, колкото всеки шарум.
– Стъпвайте леко, Ахман – каза Абан. – Ако насилите промяната у хората прекалено бързо, много от тях ще я отхвърлят.
Джардир кимна, осъзнавайки напълно истината в думите на Абан.
– Искам да стоиш близо до Лийша по пътя за Изобилието на Еверам – заръча му той. – Под предлог че ще я учиш на езика ни, както тя сама пожела. Ще е непристойно, ако стоя до нея прекалено дълго, но нейните придружители зеленоземци би трябвало теб да те приемат.
– Със сигурност – по-добре от дал’шарумите – промърмори Абан.
Джардир кимна.
– Искам да знам всичко за нея. Храната, която обича, ароматите, които ѝ доставят удоволствие, всичко.
– Разбира се – съгласи се Абан. – Ще имам грижата.
* * *
Докато дал’шарумите раздигаха лагера, Абан докуцука до закритата каруца, с която щяха да пътуват Лийша и родителите ѝ. Абан с изненада забеляза, че жената сама направляваше конете. Нямаше прислуга, която да се грижи за нея или да я отменя в работата. Уважението му към нея нарасна.
– Може ли да се возя при вас, госпожице? – попита той и се пок-лони. – Моят господар ми заръча да ви помогна с езика ни, както сте пожелали.
Лийша се усмихна.
– Разбира се, Абан. Роджър може да продължи на кон. – Роджър, който беше седнал отпред при нея, изръмжа и изкриви лице.
Абан се поклони дълбоко, вкопчен в патерицата си. Опасенията на дама’тингата се бяха сбъднали и кракът му така и не заздравя напълно – дори сега се подгъваше в неподходящи моменти.
– Ако предпочитате, сине на Джесъм, бихте могли да яздите камилата ми – каза той и посочи вързаното животно.
Роджър го погледна подозрително, докато не забеляза седалката с възглавници, покрита с балдахин, която беше просторна и богато оборудвана. Очите му блеснаха.
– Тя е мила гадинка, ще следва останалите и без да я водите – отбеляза Абан.
– Е, щом ще ви направя услуга... – каза Роджър.
– Разбира се – съгласи се Абан.
Роджър грабна цигулката си, скочи със салто от каручката и се втурна към камилата. Абан, разбира се, беше излъгал. Добичето имаше упорит нрав, но веднага щом наплю Роджър, той засвири и го укроти със същата лекота, с която би укротил алагай. Лийша може и да беше по-ценна за Ахман, обаче Роджър също би бил качествена придобивка.
– Може ли да ви задам един въпрос, Абан? – попита Лийша, откъсвайки го от мислите му.
Абан кимна.
– Разбира се, госпожице.
– По рождение ли куцате? – попита тя.
Абан беше немалко учуден от дързостта ѝ. Красианците или се подиграваха на недостатъка му, или не му обръщаха внимание. Никой не се интересуваше чак толкова от кхафита, че да пита такива неща.
– Не, не съм се родил така – отвърна Абан. – Пострадах, докато бях на Хану Паш.
– Хану Паш ли? – попита Лийша.
Абан се усмихна.
– Защо пък да не започнем уроците оттук – каза той, качи се на каручката и зае мястото до нея. – На вашия език би означавало „пътеката на живота“. Още като малки момчетата в Красия биват отнети от майките им, след което отиват в шараджа на своето племе... то е като тренировъчно училище, където разбираш дали Еверам те е предопределил за шарум, дама или кхафит.