– Коя е тази? – попита Лийша.
– Това е моята Първа съпруга, Иневера – обясни Джардир. – Другите са по-маловажните ми съпруги.
Лийша го погледна остро и както Абан вече го беше предупредил, лицето ѝ стана буреносен облак.
– Вече си женен?! – възмути се тя.
Джардир я погледна любопитно. Ето че го научаваше, дори да страдаше от ревност.
– Разбира се. Аз съм Шар’Дама Ка.
Лийша понечи да отвърне, но Иневера дойде при тях и билкарката преглътна останалото за казване.
– Съпруже – каза Иневера, прегърна го и го целуна страстно. – Как само ми липсваше топлината ти в леглото.
Джардир се слиса за момент, но видя как очите на Иневера прескачаха към Лийша и се почувства омърсен, сякаш го бе препикало куче.
– Позволи ми да ти представя моята почетна гостенка – рече той. – Госпожица Лийша, дъщеря на Ърни, Първа билкарка на племето хралупа.
Като чу титлата, Иневера присви очи и изгледа злобно Джар-дир, после Лийша.
Лийша пък се представи добре и вместо да се смути от погледа на Иневера, го прие спокойно и се поклони, разпервайки поли, както беше обичайно за зеленоземските жени.
– За мен е чест да се запозная с вас, Дамаджаха.
Усмивката на Иневера и поклонът ѝ бяха също толкова неразгадаеми и Джардир разбра, че Абан е бил прав. Иневера нямаше да приеме тази жена за дживах сен и със сигурност не би приветствала факта, че Джардир въпреки всичко щеше да се ожени за нея и щеше да ѝ даде власт над жените от Севера.
– Бих желала да си поговорим насаме, съпруже – рече Иневера и Джардир кимна.
Сега беше моментът да се изправи срещу нея и той нямаше намерение да се бави. Благодари на Еверам, че слънцето все още беше високо и на тази светлина Дамаджахата нямаше да може да използва магията на костите.
– Абан, погрижи се Дворецът с огледалата да бъде подготвен за престоя на госпожица Лийша и придружителите ѝ – нареди той на красиански.
Дворецът не подхождаше на човек като Лийша, но това беше най-доброто, което можеше да се намери в Изобилието на Еверам – три етажа, богато украсени с килими, гоблени и посребрени огледала.
– Мисля, че в момента Дамаджи Ичах използва двореца – каза Абан.
– Тогава Дамаджи Ичах ще трябва да си намери ново жилище – отвърна Джардир.
Абан се поклони.
– Разбирам.
– Моля да ме извините – рече Джардир на Лийша. – Налага се да поговоря с жена си. Абан ще се погрижи да се настаните. Когато сте готови, ще ви навестя.
Лийша кимна – студен жест, който подсказваше пламъка зад него. Като видя това, Джардир усети как пулсът му се ускори и това му даде сила, когато с Иневера влязоха в неговия дворец.
* * *
– Защо си довел тази жена тук? – поиска да узнае Иневера, щом останаха насаме в стаята ѝ с възглавниците до тронната зала.
– Костите не са ли ти казали? – подсмихна се Джардир.
– Разбира се, че ми казаха – сопна му се Иневера, – но аз се надявах, че поне този път може да са сгрешили и че ти не си чак такъв глупак.
– Браковете заздравиха властта ми в Красия – обясни Джардир. – Толкова ли е глупаво, дето съм решил, че ще свършат същата работа и на север?
– Те са чини, съпруже – припомни му Иневера. – Нека дал’шарумите се размножават с тях, но по тези земи няма една жена, достойна за семето ти.
– Не съм съгласен – каза Джардир. – Тази Лийша е не по-малко достойна от всяка друга.
Иневера се намръщи.
– Е, това няма значение. Костите са против нея и аз няма да одобря съюза ви.
– Права си, няма значение – рече Джардир. – Аз все пак ще се оженя за нея.
– Не можеш – отсече Иневера. – Аз съм дживах ка и аз решавам за кого можеш да се жениш.
Но Джардир поклати глава.
– Ти си моята красианска дживах ка. Лийша пък ще бъде моята зеленоземска дживах ка и ще властва над съпругите ми на север.
Иневера се опули и Джардир за момент си помисли, че очите ѝ ще изскочат от лицето. Тя изпищя и тръгна към него, наперила дългите си лакирани нокти. Гърбът на Джардир, често страдал от същите нокти, макар и при съвсем различни обстоятелства, можеше да свидетелства за остротата им.