Можеше ли обаче да си позволи да откаже? Не се плашеше от съперниците си в двубой, но войната беше измама, както го бе учил Кхеват, и не всички мъже се бореха с враговете си с копие и юмрук. Едно отровено питие или острие в гърба и той все пак щеше да отиде при Еверам само с толкова слава, колкото му беше нужна, за да си откупи входа за Рая, но за майка му и сестрите му нямаше да остане.
А Шарак Ка наближаваше.
– Ти ме молиш да ти дам всичко – каза той хрипливо с пресъхнала уста.
Дама’тингата поклати глава.
– Оставям ти шарак – каза тя. – Един шарум не би трябвало да се занимава с нищо друго.
Джардир дълго време не сне поглед от нея. Накрая кимна в знак на съгласие.
* * *
Щом уговорката беше направена, дама’тингата не загуби повече време. Още преди да е изтекла седмицата Дама Кхеват вече стоеше пред тях, а Джардир я гледаше как му се врича.
Джардир се вгледа в очите на дама’тингата. Коя беше тя? Беше ли по-стара от майка му? Или достатъчно млада, за да го дари със синове? Какво ли щеше да открие, когато се оттеглеха към брачното ложе?
– На теб се отдавам като съпруга, съгласно предписанията на Евджаха – изрече тя, – както са дадени от Каджи, Копие на Еверам, който седи на трапезата на Еверам, докато не се прероди във времето на Шарак Ка. Заклевам се честно и искрено да ти бъда покорна и вярна съпруга.
Дали мисли това, което казва – зачуди се Джардир, – или просто използва нов начин, за да ми контролира живота сега, след като нося черните одежди?
Кхеват се обърна към него. Джардир се сепна и потърси в ума си за думите от обета.
– Заклевам се пред Еверам – каза той, изкарвайки насила думите от устата си, – Създател на всичко, що съществува, и пред Каджи, Шар’Дама Ка, да те приема в дома си и да бъда справедлив и разбиращ съпруг.
– Приемаш ли тази дама’тинга за своя дживах ка? – попита Кхеват и нещо в тона му му напомни за думите на дамата, когато Джардир го бе помолил да извърши церемонията.
Сигурен ли си, че искаш това? – бе попитал Кхеват. – Дама’тингата не е някаква обикновено съпруга, нито можеш да ѝ нареждаш какво да прави, нито да я биеш, ако не те слуша.
Джардир преглътна мъчително. Сигурен ли беше?
– Да – каза той хрипливо и събралите се дал’шаруми нададоха оглушителен вик и забиха с копия по щитовете си. Майка му, Кадживах, бе притиснала до себе си по-малките му сестри и всичките плачеха от гордост.
* * *
Джардир усещаше как сърцето му препуска и част от него желаеше по-скоро да се намира в Лабиринта и да танцува алагай’шарак, отколкото да стои в слабо осветената спалня, отрупана с възглавници, в която двамата се оттеглиха.
– Не се бой, алагай’шарак ще има и утре! – бе му казал Шанджат през смях. – Нощес ще се биеш на друго поле!
– Изглеждаш притеснен – отбеляза дама’тингата, след като издърпа тежките завеси зад тях.
– А какъв да бъда иначе? – попита Джардир с горчивина. – Ти си моя дживах ка, а аз и името ти не знам.
Дама’тингата се засмя за пръв път, откакто я познаваше. Прозвуча като прелестен звън.
– Тъй ли? – попита тя и свали воала и забрадката си.
Джардир се опули, но не заради младостта и красотата, които съзря.
Той наистина я познаваше.
– Иневера – отрони той в едно дихание, припомняйки си онази ний’дама’тинга, която го бе заговорила в шатрата преди толкова много години.
Тя му кимна с усмивка и той си помисли, че подобна красота не бе виждал и в най-смелите си мечти.
– В нощта, когато се срещнахме – рече Иневера, – завърших първите си алагай хора. Беше съдба, воля на Еверам, като името ми. Демонските кости се дялат в пълен мрак, само пипнешком. Може да ти отнеме седмици да издялаш един-единствен зар. Години, за да завършиш комплект. И чак тогава, когато завършиш комплек-та, можеш да ги изпробваш. Ако се провалят, заровете се излагат на светлина и дялането започва отначало. Ако пък кажат истината, ний’дама’тингата се издига като дама’тинга и си слага воала... Същата нощ завърших комплекта си и поисках да задам въпрос. Изпитание, което показва дали заровете притежават силата на съдбата. Но какъв въпрос можех да задам? Тогава се сетих за момчето с дръзките очи и наглото поведение, което бях срещнала същия ден, и когато разтресох заровете, попитах: „Ще срещна ли някога отново Ахман Джардир?“... И от тази нощ нататък – каза тя – знаех, че ще те намеря в Лабиринта след първия ти алагай’шарак, и нещо повече – че ще се омъжа за теб и ще ти родя много деца.