Джардир коленичи, разпери ръце и момчетата се втурнаха в обятията му, а щом ги вдигна високо, нададоха звучен смях. Той ги остави отново на земята и те се затичаха обратно при майка си. Видът на синовете му прободе за миг спокойствието на Джардир, преди да успее да прегърне чувството. Шарум Ка петнеше не само неговата репутация. Тяхната също.
– Безпокои ли те нещо, съпруже мой? – попита Иневера.
– Нищо ми няма – отвърна Джардир, но Иневера изцъка с език срещу него.
– Аз съм твоята дживах ка – каза тя. – Не е нужно да си прегръщаш чувствата, когато си с мен.
Джардир я погледна и остави здравите вериги на самоконтрола му да се отпуснат.
– Шарум Ка ме праща тази нощ на десето ниво – изсъска той. – Колко воини иска да изгуби, докато най-добрият му отряд пази празно ниво?
– Това е добър знак, съпруже – успокои го Иневера. – Означава, че Шарум Ка се страхува от теб и от амбициите ти.
– Какво му е доброто на това – попита Джардир, – щом ще ми отнема от бъдещата слава?
– Не би трябвало да му позволяват да прави подобни неща – съгласи се Иневера. – Точно сега повече от всякога имаш нужда да се сдобиеш със слава в Лабиринта. Костите ми казват, че Първия воин няма да се задържи дълго на този свят. Когато отиде при Еверам, славата ти вече трябва да е засенчила всички останали, ако искаш да заемеш мястото му.
– Как ще го постигна, като размахвам копието си в празно пространство? – изръмжа Джардир.
Иневера сви рамене.
– Шарак е твой. Ще трябва да намериш начин.
Джардир изсумтя и кимна. Тя беше права, разбира се. Имаше неща, за които дори дама’тинга не можеше да те посъветва.
– Остават часове до залез – каза му Иневера. – Малко любене и една дрямка ще ти прочистят ума.
Джардир се усмихна и се приближи към нея.
– Ще извикам майка ми да вземе децата.
Иневера обаче поклати глава и отстъпи от протегнатите му ръце.
– Не с мен. Костите казват, че Евералия е узряла. Ако я обладаеш силно отзад, тя ще ти роди здрав син.
Джардир се намръщи. Евералия бе третата му жена. Иневера дори не си бе направила труда да му я покаже, преди да се сгодят, тъй като тази дживах сен била подбрана заради плодовитите си бедра и заради щастието, което им предопределили алагай хора, а не заради красотата ѝ.
– Костите, та костите! – сопна ѝ се Джардир. – Искам поне веднъж да спя с жената, която аз си избера!
Иневера сви рамене.
– Вземи Таладжа, ако предпочиташ – каза тя, споменавайки по-красивата му втора жена. – Тя също е узряла. Просто си помис-лих, че ще предпочетеш син пред още една дъщеря.
Джардир скръцна със зъби. Иневера беше тази, която той искаше, но както го бе предупредил Кхеват, въпреки че му беше съпруга, тя беше дама’тинга и той не можеше просто да я обладава когато си иска, както би било с друга жена. Той отвори уста и пак я затвори.
Дали Иневера наистина хвърляше костите за всичко? Понякога му се струваше, че си измисля предсказания, за да го накара да прави това, което тя иска, но досега не я бе хващал в грешка, а и родът Джардир наистина се нуждаеше от повече синове, за да възвърне отминалата си слава. Всъщност имаше ли значение коя точно жена ще обладава? Евералия беше достатъчно приятна отзад.
Той се отправи към спалнята, сваляйки робата си.
* * *
Те чакаха.
Докато из външните нива ехтяха бойни викове и наоколо пищяха въздушни демони, те чакаха.
Докато други мъже славно отиваха при Еверам, те чакаха.
– Няма алагаи на хоризонта! – предаде Шанджат и сигнализира на ний’шарумите на стената.
– Няма и да се появят! – изръмжа Хасик и хората на Джардир замърмориха в съгласие. Петдесет от най-добрите воини на Каджи клечаха с тях в дупката за засада. Нахалост.
– Все още има време да намерим слава, ако се присъединим към други отряди – каза Джурим.
Джардир знаеше, че трябва да убие тази идея, преди да хване корен в умовете на останалите. Той ръгна Джурим между очите с обратния край на копието си и го повали на земята.
– Лично аз ще промуша всеки, който напусне поста си без мое разрешение – заяви той на висок глас. Другите закимаха, докато Джурим се изправи с мъка на крака, хванал окървавеното си лице.
Джардир погледна хората си, най-добрите дал’шаруми в цялото Пустинно копие, и изпита дълбок срам. Завистта на Шарум Ка беше насочена към него, но накрая страдаха хората му. На тези мъже, заченати и родени да убиват алагаи, им бе отказана собствената им съдба заради някакъв старец, който се страхуваше да не изгуби властта си. Джардир отново си представи как убива Първия воин, но независимо дали дуелът би бил справедлив, или не, нямаше да има чест в подобно престъпление и най-вероятно то щеше да му струва не само живота, но и завета.