Точно тогава се чу рог и Джардир отново застана нащрек. По реда на звуците стана ясно, че това бе зов за помощ.
– Съгледвачи! – извика той и двамата съгледвачи от отряда му, Амкаджи и Колив, изскочиха напред. Те веднага наставиха краищата на триметровите си, обковани с метал, стълби и се затичаха към стената. Щом Амкаджи постави стълбата, Колив се втурна нагоре, прескачайки по три стъпала наведнъж, а тежестта му сякаш така и не успяваше да се отпусне напълно върху някой крак, когато вече го вдигаше отново. Той мигновено стигна върха на стената и огледа обстановката. В следващия момент сигнализира на Джардир, че е безопасно да се изкачи.
Когато за пръв път пое командването на своя отряд, Джардир се бе отнесъл с недоверие към съгледвачите, защото принадлежаха на друго племе, кревакх. Но той опозна душите им, Амкаджи и Колив бяха толкова верни на него и така отдадени на алагай’шарак, колкото всеки друг от племето му. Кревакх се бяха посветили изцяло да служат на каджи, както вражеското им племе, нанджи, служеха на маджах.
По закон двамата съгледвачи трябваше да стоят с отряда на Джардир ден и нощ, защото съгледвачите минаваха специално обучение по специални оръжия и бойни техники и притежаваха умения, важни за всеки кай’шарум. Акробатика. Събиране на информация. Светкавични удари с отстъпление.
Убиване.
Амкаджи им задържа стълбата, а Джардир и Шанджат се затичаха нагоре по стената. Колив подаде далекогледа си на Джардир.
– Племето шарах, четвърто ниво – уведоми го той и посочи нататък.
– Проучи повече – нареди Джардир и взе далекогледа, а Колив се втурна напред по върха на тясната стена, пазейки идеално равновесие. Съгледвачите не носеха нито копие, нито щит, за да не им тежат, и Колив бързо изчезна от погледа им.
– Шарах са малобройно племе – рече Шанджат. – Едвам изпращат две дузини воини на алагай’шарак. Само глупак би оставил четвърто ниво на такъв малък отряд.
– Глупак като Шарум Ка – отвърна Джардир.
Колив се завърна миг по-късно.
– Застигнала ги е група алагаи, които са заобиколили ямата. Много от воините са мъртви, а наоколо няма никакво подкрепление, всички са влезли в битка. Ще ги пометат след броени минути.
Джардир скръцна със зъби.
– Не, няма да стане. Подготви мъжете.
Шанджат хвана ръката му.
– Шарум Ка ни заповяда да пазим десетото – напомни му той, но когато Джардир кимна, без да каже нищо повече, Шанджат се ухили.
– Никога няма да стигнем навреме до четвърто ниво, кай’шарум – каза Колив, оглеждайки Лабиринта с остър поглед. – Завихрили са се много битки между нас и тях. Пътят не е чист.
– Тогава спусни въжета – нареди Джардир. – Искам всички на стената, сега.
* * *
Те се затичаха по върховете на стените като ний’шаруми. Петдесет възрастни воини в пълна бойна екипировка. Стената беше достатъчно коварна за боси, пъргави момчета само по бида, а за мъже по сандали, тежки бронирани роби и въоръжени с копия и щитове беше двойно по-опасна.
Но това бяха дал’шаруми от каджи, елитните воини на Джардир. Тичаха стремглаво и викаха въодушевено, докато скачаха от стена на стена. Нощният вятър биеше по лицата им и се чувстваха отново като момчета, но бяха готови да умрат като мъже.
Джардир, който тичаше най-отпред, го почувства по-силно от всеки друг. Щеше да разгневи Шарум Ка, но Ний да го вземе, ако остави цяло племе да измре само за да угоди на горделивостта на Първия воин.
Една разходка, която щеше да им отнеме много повече време в Лабиринта, приключи за броени минути по върховете на стените и отрядът на шарах бързо изникна пред погледа им. Повече от дузина алагаи вършееха в дупката за засада и им препречваха всякакъв път към спасение. Поне половината от шарах бяха загинали, а останалите се защитаваха, опрели гръб в гръб и щит до щит, докато демоните ги нападаха от всички страни.
Те устояваха като мъже на съкрушителната сила на алагаите и тази гледка разгневи красианското сърце на Джардир. Той нямаше да позволи да измрат повече дал’шаруми тази нощ.
– Смелост, шарах! – извика той. – Каджи идват на помощ!
Пръв закачи куката си, хвърли въже в дупката и слезе шест метра надолу с два бързи отскока. Дори не изчака хората си, а се втурна с магически щит напред и нападна пясъчен демон в гръб. Защитите лумнаха и демонът бе отблъснат от отслабващия кръг на племето шарах.